Джой Филдинг - Лошата дъщеря

— Спомням си веднъж, когато бях много малка – каза Касиди, – изядох всичките тези боклуци – шоколади, желета и цял пакет червени дъвчащи бонбони – и мама ме предупреди, че ще ме заболи коремът, обаче въпреки това аз ги изядох всичките, и после цяла нощ повръщах. Това беше най-лошото. Оттогава не съм поглеждала дъвчащи бонбони.

Робин се удиви на способността на детето да разделя нещата. В един момент осъждаше убийството на майка си, в следващия говореше за дъвчащи бонбони. Искаше й се и тя да можеше така.

— После, всяка вечер, щом си легнех – продължи Касиди, – си стисках зъбите, щото мислех, че така няма да повърна. Правех това дълго време, докато зъболекарят не каза на мама, че си разрушавам зъбите и трябва да престана. – Тя посочи към купчината модни списания. – Някои от тези манекенки имат хранителни разстройства. Те нарочно повръщат. Умишлено. – Тя изглеждаше ужасена от мисълта. – Това е наистина брутално. Не мислиш ли?

— Брутално – съгласи се Робин и отново преобърна снежния глобус. Снежинките пак се завъртяха около главата на балерината. – Може би ти стана лошо и повърна от марихуаната.

Касиди замръзна.

— Каква марихуана?

Робин положи глобуса в скута си.

— Подушвам я в косата ти.

Касиди проговори едва след дълга пауза.

— Това стана, понеже много се разтревожих, че си тръгваш, а Кени каза, че ще се почувствам по-добре – призна наивно тя. – Дръпнах си само няколко пъти. Кълна се. Не ми хареса и обещавам, че няма да се повтори.

— Хубаво. Това е добре. Прекалено малка си за тези неща. – Робин отново вдигна глобуса. – Откъде взе това?

— Имам цял куп. Преди ги колекционирах. Но този винаги ми е бил любим.

— Виждала съм го и преди – каза Робин.

— Сигурно има стотици като него.

— Видях го в стаята на Ландън.

— Така ли? – попита Касиди. – Беше си тук, на нощното шкафче, когато се прибрах от болницата. Може той да го е сложил. За да го имам.

— Може – съгласи се Робин.

— Което означава, че никога не би ме прострелял – заключи Касиди. – Нали разбираш? Дълбоко в себе си Ландън е мил и чувствителен, и ме обича. Никога не би ме наранил. Не ме интересува какво са намерили в стаята му.

— Дано си права.

— Права съм. Поне така си мисля, де. – Касиди скочи на крака.

— О, Боже. Вече не зная какво да си мисля. Толкова съм объркана.

— Аз също, миличка – каза Робин и прегърна момичето. – Ще ми се да можех да кажа нещо, което да те утеши. – Да утеши и двете ни.

— Не зная на кого да вярвам.

— Можеш да вярваш на мен.

— Но ти си тръгваш – възрази Касиди.

— Не и докато не разберем какво става – заяви Робин. – Не и без теб.

— Какво искаш да кажеш?

— Двамата е Блейк си поговорихме по този въпрос. Решихме, че ако баща ми не се възстанови, ти ще дойдеш да живееш с нас в Лос Анджелис. Исках да ти го кажа още снощи, но…

— О, Боже мой! О, Боже мой! – Касиди затанцува из стаята развълнувано. – Не мога да повярвам! Това е толкова прекрасно! Обещаваш ли?

— Обещавам.

— Може ли да тръгнем веднага? Моля те. Можем да преместим тати в болница в Лос Анджелис.

— Не мисля, че това е възможно.

— Не искам да стоя тук повече. Искам да се махна веднага.

— Ще тръгнем скоро, обещавам, но…

На външната врата се позвъни.

Робин и Касиди се вкамениха.

— Кой ли е? – попита Касиди.

Робин я остави и отиде в голямата спалня в предната част на къщата. Погледна към алеята долу, долавяйки присъствието на Касиди зад себе си. Момичето положи брадичка на рамото й.

— Кени е – каза Касиди. – Това е неговата кола. – И още преди Робин да се обърне, момичето бе изчезнало от стаята на Мелани.

— Касиди, почакай! – провикна се Робин, но чу само стъпките й надолу по стълбите.

В главата на Робин се заблъскаха множество мисли, като рояк скакалци. Настойчивото им жужене ставаше все по-високо и по-силно. Според Мелани, Тара се е притеснявала от интереса на Кени към дъщеря й. Дали Тара бе казала на младежа да престане да се мотае наоколо? Дали той не се е ядосал? Достатъчно, че да я убие?

За него би било толкова лесно да обвини за всичко Ландън, ако възникнат съмнения. Кени бе идвал в къщата многократно от стрелбата насам. Бе имал безброй възможности да скрие както бижутата, така и маската, сред нещата на Ландън.

Аз претърсих онази стая, помисли си Робин и мислено повтори стъпките си от онази нощ . Проверих всеки джоб и всяка обувка. Претърсих всичко и не намерих нищо. Никаква ски маска в дъното на чекмеджето, никакви бижута в маратонките . И макар да е възможно да съм пропуснала едното или другото , няма начин да съм пропуснала и двете. Сигурна съм.