Том Грейс - Операция „Хищна птица“

Някъде над Малайзия Тош успя да придвижи ръката над товарния отсек. Пит напусна средната част на сателита и започна да слиза към двигателния сектор. В следващия миг се озова пред зееща в корпуса дупка с обгорели краища.

— Потвърждавам, че птичката е станала жертва на експлозия — каза в микрофона той.

— Какво виждаш? — попита Лънди.

— Голяма дупка в областта на ускорителите. Металът е разкъсан и обгорен. По всяка вероятност е имало взрив в някой от резервоарите, последван от неконтролирано включване на ускорителите.

Когато спътникът увисна на седем-осем метра над открития трюм, Тош прекрати движението на механичната ръка.

— Изчакай малко, Пит — подхвърли той. — Преди да спусна птичката, трябва да нанеса някои корекции…

— Заникъде не бързам — промърмори Пит.

В следващата секунда изпита чувството, че се върти заедно със спътника. Протегна врат и надникна в назъбената дупка. Сферичният резервоар за течен кислород изглеждаше почти непокътнат, с изключение на дългата пукнатина в долната му част. Алуминиевото покритие около нея беше разкъсано.

Слаба заварка, помисли си той.

Направи му впечатление формата на пробойната — една прекалено правилна окръжност. Нещо в дъното ѝ изведнъж проблесна, после изчезна. Звезда, рече си Пит.

Двата обекта постепенно се сляха в една ярка точка — акт, който беше надлежно регистриран от измервателната апаратура на „Зевс-1“. В момента спътникът убиец беше изпреварил совалката. Коремът ѝ, покрит с черни плочки, представляваше ясна и близка цел, а орбитата ѝ беше почти еднаква с тази на хищната птица. Жироскопите се включиха и „Зевс-1“ зае позиция за стрелба.

Керамичните плочки на топлоустойчивото покритие не бяха в състояние да предложат защита срещу високоенергийния лазер. Лъчът му проникна през тях, прониза складовото помещение и връхлетя в кабината, разминавайки се на сантиметри с ръководителя на досегашната мисия в Международната космическа станция.

— Какво, по дяволите… — започна Лънди, после млъкна и с ужас спря очи върху китката си. По-скоро върху това, което беше останало от нея след съприкосновението ѝ с лазера. На практика нищо — тъй като на мястото ѝ стърчеше оголената кост.

Лазерът проби дупка в покрива на кабината и се разтопи в Космоса. Всичко приключи за части от секундата.

Миг по-късно се включиха алармите, почти заглушени от свистенето на въздуха, напускащ с висока скорост доскоро изолираното помещение. Между пръстите на Лънди рукна алена кръв, която обаче бързо изчезна заедно със силната струя.

На командния пункт Тош рязко се завъртя и очите му проследиха кървавата струя към тавана. Вторият лазер го прониза в корема и изчезна през един от горните илюминатори.

Температурата в кабината рязко се понижи. Двама от току-що прибралите се астронавти направиха опит да запушат дупките в центъра на палубата, а командирът на МКС пропълзя през люка, водещ към кабината за управление.

— Губим кислород! — изкрещя той, но гласът му потъна в пронизителното свистене. В следващия миг видя какво се беше случило с командира и с главния пилот на совалката. Превит на две, Тош се носеше в пространството, притиснал корема си с две ръце. От устата му течеше кръв. Макар и осакатен, Лънди търсеше с какво да запуши дупките в тавана и наблюдателния илюминатор. Командирът на МКС се втурна да му помогне.

— О, Господи! — простена Керълайн.

Пронизителният вой на алармената инсталация сякаш щеше да пробие главата ѝ. Пит вдигна глава от повредения спътник и видя двете сиво-синкави струи, които излитаха от предната част на кораба.

Третият лъч попадна в задната част на корпуса, разцепвайки сферичния резервоар с течен кислород. Опашката на совалката се откъсна в резултат на гигантската експлозия, която последва. Първо избухна кислородният резервоар, веднага последван от втория — за водород, монтиран редом с него. Дюзите на трите главни двигателя се разлетяха във всички посоки като подхванати от вятъра картонени чаши.

Отломките от взривените резервоари се разлетяха на всички страни. Няколко от тях улучиха скафандъра и шлема на Керълайн, други се забиха в стените на товарния отсек и камерата за изравняване на налягането. Смъртта ѝ беше мигновена.

Вертикалната част на опашката беше най-голямата отломка, която излетя от огненото кълбо на експлозията. Пит не чу двата взрива просто защото космическият вакуум поглъщаше всеки шум, но нямаше как да пропусне удара на крилото в далечния край на „Окълъс“.