Том Грейс - Операция „Хищна птица“

Опашката на „Либърти“ се вряза в леката конструкция на спътника, която рязко отскочи. Скафандърът предпази горната част на тялото, но Пит изпита чувството, че е получил нокаутиращ удар от огромен, сто и петдесеткилограмов противник. Ръцете му изпуснаха носещата рама на спътника и тялото му се стрелна в безвъздушното пространство.

Механичната ръка удържа спътника, но ударът предизвика рязкото ѝ завъртане. Обезобразеният космически апарат се заби с пълна сила в предното крило на „Либърти“.

Пит светкавично се осъзна, изви ръката си максимално назад и успя да придърпа пред себе си подвижната конзола на спасителната раница. Върху нея имаше джойстик и малък дисплей. Използвайки джойстика, той направи серия от кратки включвания на водородния ускорител и тялото му прекрати свободното си падане. После очите му бавно се насочиха към осакатения кораб.

„Либърти“ бавно се въртеше около оста си, а от пробойните в корпуса ѝ все още излитаха облачета бяла пара. Температурата в кабината се изравни с тази на Космоса. Керълайн лежеше по очи в товарния отсек, с гротескно извити крайници. На мястото на двигателите в задната част на корпуса зееха грозни дупки.

Пада , съобрази Пит, докато совалката бавно се плъзна покрай него и продължи надолу.

Експлозията беше изиграла ролята на пълна тяга от всички двигатели на „Либърти“, лишавайки я от прецизно изчислената орбитална скорост. В резултат космическият кораб бавно, но неумолимо се понесе към Земята…

Хюстън, Тексас

— Контрол, някаква информация? — изкрещя Джизъп.

— Не, сър — отговори експертът по комуникациите. — Нямаме контакт и не получаваме никакви сигнали от „Либърти“.

Джизъп гневно тръшна клипборда на работния си компютър. Контактът с повредения спътник беше осъществен като по учебник. А после, докато екипажът се занимаваше с укрепването, сякаш се отприщи адът…

— Какво се случи горе, ИСЖСК?

Мениджърът на извънредните ситуации, жизнената среда и консумативите се приведе към екрана пред себе си.

— Според данните, с които разполагам, в 19 часа, 22 минути и 47 секунди се появява внезапна загуба на налягането в кабината… — Жената помълча малко, после добави: — Не виждам проблем в системите дори и след загубата на налягането. Вероятно става въпрос за удар на външно тяло…

— Мамка му!

— Медиите настояват за информация, шефе — обади се отговорникът за връзките с обществеността.

— Мамка му! — повтори Джизъп и рязко се извъртя към него. — Кажи им, че имаме проблеми с връзката, но нищо повече!

Човекът кимна и предаде съобщението в залата за пресконференции.

— Охрана, опразнете галерията за зрители! — разпореди се Джизъп.

— Стори ми се, че улових нещо — извика един служител от системния контрол.

— Какво?

— Миг преди разпадането на връзката регистрирах температурен скок в резервоарите с течно гориво.

— Мащаби? — пъргаво се извъртя Джизъп и отиде да надникне в монитора му.

Температурните сензори на резервоара с течен кислород бяха регистрирали внезапна промяна — от минус 298 градуса по Фаренхайт до нула. Това беше станало стотни от секундата преди прекъсването на връзката и означаваше, че замразеното по криогенен път гориво изведнъж е кипнало и се е превърнало в газ. А налягането на този газ върху стените на резервоара е било толкова голямо, че е предизвикало експлозия.

— Огромни — поклати глава служителят.

— Някакви отклонения в криосистемата?

— Не, сър. Единственото отклонение е температурният скок.

Джизъп погледна часа на постъпилата информация. Главният компютър на „Либърти“ беше продължил да работи няколко секунди след температурния скок, регистрирайки нулева дейност в двигателния отсек. А самият скок бе настъпил в 19:22:52.

— ИСЖСК, дай ми пак времето на загуба на налягането! — разпореди се той.

Жената прочете цифрите, които продължаваха да стоят на екрана пред нея. Джизъп започна да пресмята, после поклати глава.

— Налягането в кабината е паднало преди загряването на резервоара — промърмори той. — Какво става, мамка чу?

Вдигна глава към главния екран. Според светещата траектория върху него „Либърти“ се намираше над Тихия океан и се движеше по посока на Северна Калифорния. Върна се с бързи крачки на работното си място и набра кодирания номер на Щаба на американските ВВС.

— Дежурен, нещо от „Либърти“? — задъхано извика той в момента, в който насреща вдигнаха.