Том Грейс - Операция „Хищна птица“

— Нищо, сър. Совалката мълчи.

Тим Хешъл вдигна още на първото иззвъняване.

— Фред, това, което виждам в момента, никак не ми харесва — мрачно рече той.

— Хванал си „Либърти“?

— Да. Със съжаление трябва да ти съобщя, че совалката пада, при това адски бързо…

— Къде?

— Кой знае? Тегли една черта през картата на Щатите и чакай. Това, което оцелее след навлизането в атмосферата, положително ще падне някъде около нея… Какво се случи, Фред?

— Още се опитваме да разберем. Всичко вървеше отлично, после изведнъж — бум! Предварителните данни сочат, че е била улучена от нещо…

— Няма начин. Двамата с теб лично работихме по прочистването на прозореца.

— Знам, но за всеки случай те съветвам да прегледаш данните още веднъж и да ги запишеш някъде. По всичко личи, че нещата вървят към втора „Колумбия“…

„Либърти“ навлезе в атмосферата над планината Сиера Невада, преобърна се и се разцепи. Първи се откъснаха вертикалното крило и повреденият спътник, които изтръгнаха механичната ръка от основата ѝ. Последва ги вратата към товарния отсек. Тялото на Керълайн изчезна в буйните пламъци, а малко по-късно совалката се пръсна на парчета. Кабината на екипажа отнесе със себе си и цялата система за изравняване на налягането, а огънят погълна всичко във вътрешността ѝ.

Яркото кълбо озари ясното небе над Тенеси. Хората, които плуваха и управляваха лодки във водите на езерото Къмбърленд, изненадано вдигнаха глави към неочакваното небесно явление. После изненадата им се превърна в ужас, тъй като мнозина от тях си спомниха за друга погребална клада, пламнала неотдавна в небето над Тексас.

Когато „Либърти“ се превърна в малка точка и изчезна към земята, Пит се намираше някъде над Колорадо. По лицето му се стичаха сълзи, а устните му шепнеха беззвучна молитва за душите на загиналите колеги и приятели. Но мъката му продължи кратко.

Преустановил свободното си падане с помощта на миниатюрните позиционери, той провери състоянието на скафандъра. Не откри изтичане на кислород, системата за управление също изглеждаше наред. Повреденият спътник беше спасил живота му, но сега въпросът беше докога. В момента беше най-бързото живо същество във Вселената, но триенето неизбежно щеше да намали скоростта му и в крайна сметка щеше да се устреми към Земята подобно на Икар. Единствената му утеха беше убеждението, че ще бъде мъртъв далеч преди тялото му да бъде изпепелено от адския огън при навлизането в атмосферата.

Ветеран в областта на космическите разходки, Пит познаваше животоподдържащата система на скафандъра по-добре дори от нейните изобретатели. Основният му проблем бяха консумативите: двойният резервоар на гърба му съдържаше кислород за максимум девет часа. След това го чакаше смърт от задушаване.

— Е, Пит, какво възнамеряваш да правиш? — промърмори той. — Ще дремеш като мърша и ще чакаш края или ще опиташ един последен танц?

Кратко включване на двигателите му позволи да се обърне с лице в посока на движението. Очите му бързо откриха най-ярката звезда в орбита над него. Това беше МКС, единствената му надежда.

Космическата станция беше приблизително на шейсет километра над него, обикаляйки Земята в посоката, в която я обикаляше и той. Това му даваше шанс да я изпревари и да я изчака в момента на най-ниската ѝ орбита, след което да се изстреля към приемния шлюз — точно както го беше направила совалката. В плана му обаче съществуваше и една малка, но смъртоносна подробност — времето…

Лонг Бийч, Калифорния

Световните телевизии се надпреварваха да повтарят едни и същи кадри от аматьорската видеокамера, запечатала ужасния момент, в който безоблачното небе се беше набраздило от огнените следи на разпадналата се при навлизането в атмосферата совалка. Тези кадри отстъпваха място на поредицата внимателно редактирани изявления от Космическия център „Джонсън“, според които връзката с „Либърти“ е била прекъсната по време на операция за прибиране на повреден търговски спътник.

Скай отмести поглед от мониторите и насочи очи към кея отвъд прозорците на офиса ѝ. Там бяха закотвени „Акватус“ и „Арго“ — истински произведения на изкуството и високите технологии, може би най-модерните плавателни съдове, създадени досега.

Искрящо белият „Акватус“ беше малко по-широк от футболно игрище и около два пъти по-дълъг. Под главната му палуба имаше огромно, подобно на пещера пространство, простиращо се от носа до кърмата. В него можеха да се сглобят и приведат в готовност за изстрелване до три ракети от типа „Скай-4GR“, макар че в момента там имаше само една. Това беше най-голямата плаваща площадка за изстрелване на ракети в света. Надводната част беше на пет етажа. Там се намираха каюти за 240 души — екипаж, технически сътрудници и гости, плюс напълно оборудван команден център за изстрелвания от вода — основната причина за проектирането и строежа на този уникален кораб.