Том Грейс - Операция „Хищна птица“

При първото си въплъщение „Арго“ бе търсил петрол във водите на Мексиканския залив. Той беше една от най-големите полупотопяеми самоходни платформи в света, побираща шейсет и осем души екипаж и технически персонал. Сиво-бялата стартова площадка се крепеше на осем масивни колони. На дължина нейната площ беше две трети от тази на „Акватус“, но в замяна на това ширината ѝ беше два пъти по-голяма. Колоните от черен метал стъпваха върху огромни, също така черни понтони, всеки с размер на подводница от клас „Морски вълк“. Издълженият хангар, който стърчеше над платформата, придаваше на плавателния съд странната форма на осмокрако механично морско чудовище.

В съзнанието на Скай изплуваха точките на контролния списък. През следващите няколко дни техниците щяха да направят пълна диагностика на ракетата и товара ѝ. След приключване на предполетната проверка щеше да се отвори огромната врата на кърмата на „Акватус“, през която шейсетметровият механизъм за изстрелване щеше да се придвижи по специални релси до подемника на „Арго“. Огромният механизъм за изстрелване заедно с ракетата трябваше да заеме позиция във вътрешността на хангара с климатичен контрол, превръщайки се в основа на самата площадка.

— Трябва да стане! — успокоително подхвърли Моу.

— Знам, но това не прави действията ми по-приятни — отвърна Скай. — Все пак решението е взето от мен и аз ще го изпълня.

— Защитната ти стратегия беше безупречна.

— За мен това не е игра, Оуън. Тази фирма е животът ми и аз ще направя всичко възможно за оцеляването ѝ.

Моу кимна с глава и смени темата.

— Зоната на отломките се простира далеч отвъд Източното крайбрежие. А това означава почти нулев шанс останките от „Либърти“ да бъдат открити. Да не говорим за урагана на Бахамските острови, който в момента се насочва на север и със сигурност ще попречи на всеки опит за бърз старт на спасителните операции.

— Това няма да ги откаже от търсенето. Китайците все още правят опит да открият отломки от „Шенджоу-7“…

— Изобщо не се притеснявам от това, което могат да открият НАСА или китайците. То при всички случаи ще бъде твърде малко, за да могат да си направят някакви заключения.

— Но вероятно ще подхрани въображението на авторите на различни конспиративни теории — подхвърли Скай. — Чудя се какво ли ще измислят…

Долгрен, Вирджиния

— Проследявам нещо, което вероятно ще ви бъде интересно, сър — обади се Алейна Тагърт.

— Идвам веднага, лейтенант — отвърна Хешъл, остави слушалката и тръгна към вратата на кабинета без прозорци с употребявана чаша за кафе в ръка. В момента изпитваше нужда от конска доза кофеин и силно се надяваше, че някой в Центъра за проследяване се беше сетил да включи кафеварката.

Експлозията, унищожила „Либърти“, автоматично удвои работното време на персонала му. Залепени за мониторите, хората търсеха всичко в орбитата на совалката, което би могло да я свали. Голяма част от космическия апарат беше изгоряла в горните слоеве на атмосферата, но в околоземното пространство се въртяха стотици парчета от него с размери от няколко сантиметра до повече от метър. Задачата на Космическия център беше да идентифицира всяко едно от тях и да анализира орбитата му.

— За какво става въпрос? — попита той.

— Фрагмент от „Либърти“ се приближава към МКС.

— Размери?

— Дължината му е около два метра.

Хешъл замислено се наведе над монитора на Тагърт. Върху него потрепваха жълтите линии на две успоредни орбити, насочени на югоизток, към бреговете на Африка.

— Височина?

— Три-десет.

— Значи това нещо е на около петдесет километра под МКС.

— Но продължава да се издига.

— Издига ли се?

— Да — кимна Тагърт. — Вероятно е получило някакво допълнително ускорение от експлозията. Това исках да ви покажа… В момента движението им е успоредно, но след две обиколки фрагментът ще излезе напред…

— Значи няма причина за тревога.

— Вярно е, но след всичко, което се случи днес…

— Права си. Нещо друго, което би могло да се превърне в проблем за МКС?

— Не. Останалата част от орбитата е напълно свободна.

В орбита

Прелитайки над западните брегове на Африка, Пит навлезе във втората си самостоятелна обиколка на Земята. В най-добрия случай разполагаше с кислород за още седем часа. Вдигна глава към ярката звезда на МКС, която беше почти отвесно над него. Най-желаният обект в личния му Космос. Настигането ѝ на по-ниска орбита се оказа изненадващо лесно. Удряй като за шоу, но гони мангизите, казваше Лънди, използвайки аналогията с голфа, когато ставаше въпрос за космическите срещи.