Том Грейс - Операция „Хищна птица“

— Отивам да го прибера, Моли! — извика в микрофона тя. — Вземи комплект за първа помощ и ме чакай в шлюза!

— Ще се свържа с Управлението на…

— Не! — изграчи Пит. — Никакъв Хюстън!

— Но…

— Направи каквото ти казва — отсече Кели. — Дай първо да го приберем, пък после ще видим!

— Добре — отстъпи Моли. — Ще те чакаме в шлюза.

Келси определи позицията на бялата точица и включи ускорителя.

— Дръж се, Пит. Идвам!

— Въздухът…

— Дръж се, вече съм почти до теб!

Келси се отлепи от антената, надявайки се да улучи скоростта на изкачване. Стигна до Пит за по-малко от минута, изключи ускорителя и се протегна да го хване за ръката. Но обвивката на скафандъра се оказа твърде дебела за ръкавицата ѝ. Пит се завъртя и продължи да се издига нагоре.

Обзета от отчаяние, тя прегърна краката му и напрегна всичките си сили да го задържи. Тялото му увисна с главата надолу, но в следващия миг Келси установи, че и двамата продължават да се издигат, бавно въртейки се около себе си. Освободи дясната си ръка и включи ускорителя. Въртенето се прекрати и движението им влезе в синхрон с движението на станцията.

— Пит, чуваш ли ме?

Отговор нямаше.

Предпазливо завъртя скафандъра и визьора се оказа пред очите ѝ. Беше покрит със ситни капчици конденз. Очите на Пит бяха затворени, а устните му — широко разтворени и посинели.

— Хванах го! — задъхано прошепна тя. — Идваме!

— Разбрано — отвърна Моли.

Двете минути полет до шлюза и затварянето на люка ѝ се сториха цяла вечност. Дисплеят върху скафандъра на Пит показваше незначително количество кислород. Дано го спаси и дано не получи трайни увреждания, мълчаливо се помоли Кейси.

Докато налягането в шлюза се покачваше, Моли и Валентина ги наблюдаваха през илюминатора. Келси смъкна ръкавиците и се втурна да свали шлема на Пит. Той се отлепи от скафандъра с едва чуто изсъскване. Лицето под него беше посивяло.

— Дишай, Пит, дишай! — извика Келси и силно го плесна по бузите.

Промяната настъпи бавно. Изтекоха почти две минути преди кожата на Пит да започне да възвръща нормалния си цвят. После се закашля и се задави като удавник след изкуствено дишане. Келси уви крака около тялото му, за да попречи на отлитането му към тавана на камерата. Той продължаваше да кашля и да се тресе, а очите му бяха стъклени.

— Всичко е наред, Пит. Нямам представа как си се добрал дотук, но успя!

Моли и Валентина изчакаха изравняването на налягането и влязоха в шлюза. Келси продължаваше да придържа Пит, който беше изпаднал в безсъзнание, а от главата му капеше пот и конденз. Валентина бързо откачи празната раница от гърба му, после двете с Моли го придърпаха в Модул 1, където имаше повече място за сваляне на скафандъра му. Справиха се бързо, след което Валентина влезе в ролята си на фелдшер и се зае със свестяването на пациента.

Моли се плъзна обратно в шлюза и помогна на Келси да се освободи от космическото си облекло.

— И ако това не е чудо, здраве му кажи! — смаяно промърмори тя, докато откачаше раницата от гърба ѝ.

Келси смъкна ръкавиците и установи, че ръцете ѝ треперят.

— Господи, още не мога да дойда на себе си! — прошепна тя. — Като чух гласа му, сякаш… — Млъкна, неспособна да изрази с думи това, което беше изпитала.

— Дай да свалим тези доспехи — съчувствено подхвърли Моли.

Макар че по правилник обличането и събличането на космическия костюм беше работа на самия астронавт, на практика това рядко ставаше без чужда помощ. Справили се със скафандъра, двете жени плавно се плъзнаха в Модул 1.

— Как е той? — попита Келси.

— В безсъзнание, но стабилизиран — отвърна Валентина. — Дихателните му пътища са чисти, няма физически наранявания.

— Прогноза? — погледна я въпросително Моли.

— Зависи колко дълго е бил лишен от кислород — сви рамене Валентина.

— Когато стигнах до него, вече беше в безсъзнание — обади се Келси. — Но секунди преди това разговаряхме. До шлюза сме стигнали най-много за две минути…

— Хипоксията е много особено състояние. Ако сме го докарали навреме, ще се оправи без никакви последици. В противен случай ще настъпят усложнения. За момента предлагам да го преместим в жилищните помещения и да го настаним удобно…

— А след това трябва да докладваме на Центъра за управление — добави Моли.

— Пит каза да не го правим.

— Може би е било от хипоксията — подхвърли Валентина.

— В определени фази тя почти не се отличава от пиянството.