Том Грейс - Операция „Хищна птица“

Единствено Пит извърна глава.

Келси спря видеото в момента, в който „Либърти“ изчезна от обхвата на камерата.

— Според мен разказът на Пит е абсолютно достоверен. Пробойните в корпуса на „Либърти“ със сигурност не са причинени от микрометеорити или космически боклук.

— Убедих се, че е така — кимна Моли. — Но продължавам да мисля, че трябва да запознаем някого с тези открития. Най-вече Центъра за управление на полета…

— Видя какво се случи с „Либърти“, Моли — поклати глава Пит. — Един Господ знае кой стои зад всичко това, но ако се разчуе за мен и този запис…

Заплахата в тези думи увисна над главите им като тежък плащ.

— Трябва да направим така, че тази информация да стигне, където трябва — тръсна глава Келси. — Но без да я правим достояние на света и да се превърнем в мишена. Мисля, че се сещам как да стане това…

Пърл Харбър

След почти дванадесет часа мъртвешки сън Килкъни стана от леглото, наплиска се на чешмата и излезе от хотела за обичайния си 15-километров джогинг. Хладният ветрец откъм океана улесняваше бягането и му помагаше да се освободи от чувството за клаустрофобия, породено от неколкодневния престой в тясната утроба на „Вирджиния“. Малко преди да се прибере в хотела, слънцето изскочи иззад назъбените върхове на планината Кулау и температурата започна да се покачва.

Лампичката на телефонния секретар в стаята му усилено мигаше. Имаше съобщение от Грин.

— Радвам се, че се обади — рече в слушалката партньорът му. — Гледа ли новините?

— Не — промърмори Килкъни, седна на леглото и започна да сваля маратонките си. — Какво става?

— Не знам подробности. Просто включи телевизора си.

Грин беше от хората, които възприемат новините с голяма доза цинизъм, особено когато засягат политиката. За последен път Килкъни го чу да говори с този тон на ужасния 11 септември. Грабна дистанционното и включи на „Фокс“. Сърцето му сякаш спря когато прочете водещата новина върху подвижната лента в горната част на екрана: Космическата совалка „Либърти“ катастрофира!

— О, Господи!

— Съжалявам — съчувствено промълви приятелят му.

Килкъни усили звука и напрегна слух. Репортерът на телевизия „Фокс“ сбито изреждаше фактите. До момента на катастрофата, отнела живота на всичките седем астронавти на борда, мисията на совалката протичала напълно успешно. Франция и Русия вече изпратили съболезнованията си.

— Добре ли си?

— Да, само за секунда ми стана…

— Знам, знам… И аз си помислих същото. Дали ще можеш да се свържеш с нея?

— Нямам идея. В момента НАСА сигурно е…

— Виж какво… Дай да се видим долу. Ще хапнем набързо, а след това ще отскочим до лабораторията и ще влезем в един сайт, моделиран по системата „Грин“…

— Искаш да хакнем НАСА?

— Само ако се налага…

— Дай ми пет минути.

Килкъни и Грин забързано влязоха в импровизираната си лаборатория, разположена в една от наскоро ремонтираните сгради на военноморската база. Включиха компютрите си почти едновременно и Грин побърза да отвори своя iPod. От малките тонколони се разнесе предизвикателният саунд на „Сълзи от камък“ на групата „Чифтейнс“.

Неотваряна девет дни, електронната поща на Килкъни беше задръстена от съобщения. Повечето от тях бяха свързани с работата, нищо особено. Но сред тях имаше едно, което го накара да спре прегледа на списъка.

— Изпреварила ни е — промърмори той.

— Кой?

— Келси. Изпратила е имейл само преди няколко часа…

— Хайде, отваряй го! — извика Грин и се плъзна към работното му място заедно със стола си.

Килкъни натисна няколко клавиша и на екрана се изписа предупреждение. Съобщението беше кодирано.

— Нима НАСА ѝ е позволила подобна волност? — учуди се Грин.

— Разбира се. И двамата сме преминали през секюрити тест, който ни дава право на лична кореспонденция.

— Мръсни подмятания, а?

Килкъни се въздържа от коментар и набра личния си код. В дъното на екрана се появи стремително нарастващата пунктирана линия, маркираща обема на разкодираната информация. Миг по-късно светлият квадрат се изпълни с текст.

Нолън,

Изпращам ти този файл с надеждата, че ще успееш да го предадеш в надеждни ръце.

Вече сигурно си чул за нещастието с „Либърти“. Това не беше нещастен случай. Сигурна съм, защото Пит Уошъбау оцеля след атаката и с много шанс успя да се добере дотук. Прилагам част от видеозаписа на монтираната в скафандъра му камера, който съвпада сто процента с това, което е видял лично.