Том Грейс - Операция „Хищна птица“

— Не можа ли да измислиш по-малко гаден пример? — сбърчи нос Моли.

— Гаден или не, той най-точно илюстрира мисълта ми — продължи Келси. — Благодарение на деформацията и фрагментацията компактният летящ обект наистина ще изгуби голяма част от енергията си. Първият контакт действително ще бъде унищожителен, но обектът ще изгуби скоростта си и не би могъл да излезе от другата страна на корпуса. Това е по силите единствено на фокусиран лазерен лъч.

— Нима намекваш, че в орбита действа енергийно оръжие?

— Това е само едната възможност. Лично аз съм виждала предложения за наземно базирани лазери, но подобни проекти са били в съвсем начална фаза.

— Според мен правим твърде смели предположения на базата на показанията на един-единствен свидетел — обади се Моли. — Извинявай, Пит, но съществуват доста обяснения на това, което си видял (или мислиш, че си видял) непосредствено преди експлозията.

— Сигурен съм в това, което видях.

— Може би е така. Мисля, че трябва да влезем във връзка с Хюстън и да им съобщим единствената добра новина за днес…

— Не! — отсече Пит. — „Либърти“ и спътникът бяха унищожени умишлено!

— И защо според теб?

— Не знам. Но аз видях нещо, което не би трябвало да видя. И ако това стане известно долу, всички ние ще се окажем в опасност.

— Не искам да мислиш, че се съмнявам в наблюденията ти, Пит — меко рече Моли. — Но съдейки по това, което ни разказа, ти си имал съвсем бегла възможност да видиш пораженията, нанесени на спътника. И още по-бегла за това, което е станало с „Либърти“.

Пит се замисли за момент, после вдигна глава:

— Ами камерата в шлемофона ми? Тя би трябвало да е записала всичко, което видях…

— Което означава, че са го видели и в Центъра за управление на полета — поклати глава Моли. — А оттам не дойде предупреждение за космическо оръжие.

— В Хюстън не са видели нищо от този запис — възрази Пит. — Системата за вътрешна връзка на совалката изключи още докато ние с Керълайн работехме на товарния отсек.

— Най-добре да прегледаме записа, а след това да мислим за връзка с Хюстън — предложи Келси.

— Направи го — съгласи се Моли.

Келси се оттласна към Модул 1, после зави под прав ъгъл и се насочи към въздушния шлюз. Двата скафандъра бяха окачени на стената. Взе шлема на Пит и сръчно извади картата от дигиталната камера, монтирана в горната му част.

— Взех я — обяви тя, докато се плъзгаше обратно в жилищния модул.

Картата потъна в един от монтираните на стената компютри и екранът оживя, демонстрирайки неподвижен кадър на МКС, заснет от разстояние. После образът се раздвижи и тя видя себе си на път към Пит. Останалите членове на екипажа се струпаха около нея.

— Камерата непрекъснато ли работеше?

— Вероятно — кимна Пит. — След всичко, което се случи, сигурно съм забравил да я изключа…

Келси извика на екрана техническите параметри на записа.

— Над девет часа — обяви тя. — А това означава, че разполагаме с пълен запис на събитията, свързани с най-невероятния случай на оцеляване в открития Космос.

— Повечето от това време си беше чиста скука, повярвай ми — промърмори Пит. — Трябва да прегледаме само кадрите от първия час…

Келси върна часовника на 00:00 и включи пренавиване.

— Почни оттук — каза Пит.

Неподвижният кадър фиксираше обгореното защитно фолио на спътника. После записът тръгна и всички надникнаха в дупката на корпуса заедно с Пит.

— Спри! — вдигна ръка той. — Ето ги кадрите, за които ви споменах.

На екрана се виждаше разцепения алуминиен резервоар, наподобяващ някакво странно цвете. В лъча на прожектора, прикрепен към шлема на Пит, ясно се видя и насрещната дупка.

— Странно — промърмори Келси. — Обърнете внимание на краищата на тези отломки…

Даде максимално увеличение на металното цвете и започна да оглежда листенцата му бавно, едно по едно. Всички имаха абсолютно еднакви краища, въпреки че страничните им части бяха разкривени и назъбени от експлозията.

— Ако ги извием обратно, със сигурност ще образуват окръжност — първа оцени ситуацията Валентина.

— По-скоро елипса — поправи я Келси. — Една перфектна елипсовидна дупка.

— Това не може да бъде фабричен дефект, нали? — с облекчение подхвърли Пит.

— Ударът на един метален предмет в друг такъв не може да доведе до дупка с толкова съвършена форма, но лазерът може — кимна Келси.

— Карай нататък — заповяда Моли.

Унищожението на „Либърти“ се разкри пред очите им точно според описанията на Пит. Трите жени с ужас гледаха как повредената совалка пропада надолу, давайки си сметка, че присъстват на смъртта на шестимата си колеги.