Том Грейс - Операция „Хищна птица“

Ние тук изгледахме записа и сме убедени, че „Либърти“ е станала обект на предварително планирано нападение, довело до смъртта на екипажа. Според нас е използван енергиен лъч, за което свидетелстват и някои кадри от записа, подложени на съответно увеличение. Не знаем кой стои зад нападението, но сме на мнение, че то има нещо общо със спътника, който „Либърти“ беше изпратена да прибере. Видеозаписът доказва по безспорен начин, че той също е бил обект на атака и по тази причина не е успял да влезе в орбита.

Аз и останалите членове от екипажа на МКС сме убедени, че също ще бъдем в опасност, ако съобщението за оцеляването на Пит и наличието на този видеозапис станат обществено достояние. Това е причината да ти изпратя този имейл, Нолън. Нуждаем се от помощта ти.

— Не бих нарекъл това пощенска картичка от Франция — промърмори Грин. — Но слава Богу, че тя е жива и здрава.

— Така е — кимна Килкъни. — А сега да видим въпросния клип…

Набра прикачения файл и екранът веднага се запълни от прозореца на специализираната мултимедийна програма. Клипът показваше действията на Уошъбау, свързани с проверката на повредения сателит плюс няколко кадъра от унищожението на „Либърти“. Последният от тях показваше как осакатената совалка стремително се носи към Земята.

— Мамка му! — мрачно изръмжа Грин.

— Не е лесно да се гледат такива неща — кимна Килкъни. — Особено когато знаеш, че в този момент загиват хора…

Затвори клипа и на екрана остана посланието на Келси. Натисна бутона за отговор и бързо написа:

Разбрах всичко, Келси. Обичам те.

Ксиюан, Китай

12 август

Хуанг Дзанфу пресичаше галерията с умерена крачка, а подметките на черните му обувки потракваха по излъскания мраморен под. Стените бяха покрити с произведения по изкуството от различни периоди на китайската история — една внушителна колекция с огромна стойност, с която би се гордял всеки музей в света. Но тази галерия беше закрита за посещения. За съществуването ѝ знаеха малцина, с изключение на висшите партийни функционери и част от служителите в Министерството за държавна сигурност. А сградата, в която се помещаваше, се намираше под плътното наблюдение на специален охранителен отряд.

Хуанг влезе в преддверието и привлече вниманието на секретаря на министъра, който вдигна телефона да съобщи за появата му, а след това стана да го посрещне.

— Министърът ще ви приема веднага, командир Хуанг — почтително се поклони той.

Богато орнаментираната врата се разтвори да го пропусне и меко щракна зад гърба му. Лекотата на задвижването ѝ направи впечатление на директора на Десети отдел на министерството, който имаше опит във всичко, свързано с науката и техниката. Тази врата, както и всички стени на кабинета, беше допълнително изолирана и оборудвана със система за електронна защита. А самият кабинет беше трезорът, в който се пазеха част от най-големите тайни на държавата.

Хуанг хвърли поглед към редицата прозорци на външната стена. В съответствие с високия пост на човека, който работеше тук, от тях се разкриваше великолепна гледка към Летния дворец — един от най-красивите туристически обекти на столицата.

Тиан Ю мълчаливо го изчака да се приближи. Беше на петдесет и девет години, с цяло десетилетие по-възрастен от Хуанг. Преди да стане министър, той бе оглавявал същия Десети отдел, чиято главна задача през деветдесетте години на миналия век беше събирането и анализирането на разузнавателна информация за Съединените щати. Успехите му в тази област бяха толкова безспорни, че го превърнаха в основен кандидат за поста на предишния министър. А веднага след като го зае, той посочи за наследник на мястото си в Десети отдел именно Хуанг — негов пръв помощник и любимец.

И двамата бяха облечени в добре скроени официални костюми. Тъмносин на Тиан и светлосив на Хуанг, изработени от тънък летен плат. Размениха си поклони и Тиан покани госта си да седне.

— Каква е причината да поискаш тази спешна среща? — попита той.

— Американската совалка.

— О, да — въздъхна Тиан. — Две трагедии, случили се в толкова кратък отрязък от време!

— Така е. Но аз подозирам, че американците не приемат своята за нещастен случай…

Голото, обсипано с лунички чело на Тиан, леко се сбърчи, очите му се присвиха.

— Продължавай.

— Агентите ни в района на американската военноморска база в Пърл Харбър, Хавайските острови, са успели да прихванат две твърде интересни електронни послания. Първото от тях е имейл от Келси Нютън до Нолън Килкъни…