Том Грейс - Операция „Хищна птица“

— Не си ли бил скаут като дете? — иронично подхвърли Роксан. — Би трябвало да знаеш какво означава резервен комплект… Ето, вземи. Направих чудеса, за да го прекарам през охраната. Представих се за куриер на китайско химическо чистене…

— На мен повече ми приличаш на лобист в парламента — промърмори Килкъни, пое хартиения плик и се насочи към мъжката тоалетна. Поради високото равнище на предстоящата среща беше длъжен да смени измачканите си всекидневни дрехи с нещо по-официално. Пет минути по-късно се появи във фоайето изцяло променен — с гладко избръснато лице и сив костюм с бяла риза и маркова вратовръзка от „Джери Гарсия“.

Тао внимателно го огледа и кимна с глава:

— Така вече е по-добре.

Пенг внимателно огледа азиатката, която посрещна Килкъни в просторното фоайе на старата сграда. Заключението му беше, че е невероятно красива. Възползвайки се от паузата по преобличането на госта, той вдигна скъпия „Канон“ и ѝ направи няколко снимки. Няколко минути по-късно Килкъни се появи отново и изчезна във вътрешността на сградата заедно с придружителката си.

Сега ми предстои чакане, каза си Пенг, облегна се на уличния стълб и започна да преглежда кадрите, запечатани в паметта на цифровата камера. Повечето от тях бяха безполезни, но няколко бяха успели да хванат Килкъни и азиатката. Избра два — единият на жената във фас, а другият в профил — след което ги прехвърли в мобилния си телефон с помощта на тънък оптически кабел. Секунда по-късно снимките се появиха в централния компютър на посолството на КНР на авеню „Кънектикът“, който автоматично зареди програмата за лицева идентификация.

Килкъни и Тао се спуснаха един етаж по-долу и използваха личните си карти за достъп до тунела, който водеше към Белия дом. На контролния пункт от другата страна ги чакаше слаб мъж с посребрена коса и безупречен костюм. Това беше директорът на ЦРУ Джаксън Барнет.

— Открил си истинска бомба, Нолън — стисна ръката му той. — Насам…

Обърна се и ги поведе през подземния лабиринт, който заемаше почти цялата площ под резиденцията на държавния глава. Не след дълго влязоха в специално охранявана ситуационна зала. Около масата седяха пет души, от които Килкъни разпозна само Дарси Оутс, която беше виждал по телевизията. Тя изпълняваше длъжността съветник на президента по въпросите на националната сигурност и по единодушното мнение на привържениците и противниците на действащата администрация беше най-блестящата фигура в президентския екип, която след време със сигурност ще се превърне в претендент за най-високия пост в страната. Барнет я поздрави с леко кимане.

— Да започваме, господа — подхвърли Оутс и тихите разговори около масата от масивен кафяв дъб моментално се прекратиха. — Мисля, че е редно да започнем с представянето…

Вляво от Оутс седяха Бен Ковалковски от НРС, Тим Хешъл от Командването на космическите войски, Линда Риърсън и Фред Джизъп от НАСА. Барнет, Тао и Килкъни се настаниха отдясно, а директорът на ФБР Итън Макрай остана на мястото си срещу председателското място на Оутс.

— Целта на това съвещание е преглед и анализ на инцидента с космическата совалка „Либърти“ — започна Оутс.

— Моите хора все още търсят причината за този инцидент — веднага се обади Риърсън. — Тече мащабно разследване, но нека не забравяме, че от инцидента са изминали само два дни. Все още е рано да се правят заключения.

Директорката на НАСА изглеждаше зле; явно, кризисната ситуация ѝ се беше отразила. Джизъп кимна в знак на съгласие. Тъмните торбички под очите му свидетелстваха за почти пълната липса на сън след загубата на „Либърти“.

— Високо ценя усилията на НАСА, насочени към задълбочено разследване на инцидента, но нека не се прекъсваме — невъзмутимо продължи Оутс. — Разполагаме с нови доказателства, които сочат по-скоро умисъл, отколкото нещастно стечение на обстоятелствата. Ако те се окажат верни, нещата опират до националната сигурност и всичко, което ни предстои да обсъдим в тази зала, попада под действието на Закона за държавната тайна. Моля, директор Барнет…

Барнет избърса очилата си с кърпичка, стана и пристъпи към големия монитор на стената.

— Ще видите кадрите, които сътрудникът ми, господин Килкъни, е получил вчера — започна с меко южняшко наречие той. — Предполагам, че ще ги определите като твърде обезпокоителни, както ги възприех аз. Клипът е съвсем кратък, затова ще ви помоля да оставите въпросите си за по-късно.