Том Грейс - Операция „Хищна птица“

— А как контролирате зоната между двете? — попита Тао.

— По оптичен път, с помощта на наземни телескопи. С тях следим и всички по-дребни боклуци в орбита — включително и такива с размерите на речно камъче. По приблизителни изчисления те са над четиристотин хиляди и всяко от тях лети с над трийсет хиляди километра в час. Удар от подобен предмет положително ще ви развали настроението за целия ден…

— Всичко това може да се оприличи на песъчинки, понесени от бурята — подхвърли Тао.

— Наистина е така — кимна Килкъни. — За щастие ние търсим предмет, който е доста по-голям от бейзболна топка, и това би трябвало да стесни кръга.

— При това значително — добави Хешъл. — В тези параметри влизат едва няколко хиляди обекта. Освен това вашето оръжие би трябвало да е на по-ниска орбита — някъде в обхвата на Оградата…

— Защо? — попита Тао.

— Защото на геостационарна орбита се качват само онези спътници, които се фиксират над една и съща земна точка. По този начин човек насочва приемника си под определен ъгъл в небето и забравя за него — като сателитната чиния у дома, с чиято помощ гледам телевизия. Но за шпионски спътник или за космическо оръжие е нужна гъвкавост. Затова те се изстрелват на по-ниска орбита и се местят според нуждите…

Килкъни гледаше изображението на стенния монитор и се опитваше да си представи многобройните обекти, обикалящи около планетата.

— Значи нямате постоянно покритие в реално време на обектите в орбита — подхвърли той.

— Не, защото такова нещо не ни е нужно. За засичането на даден обект е достатъчно той да премине през обхвата на нашите сензори. Защото орбитите са постоянни и не е трудно да изчислим къде се намира в момента.

— Добре — въздъхна Тао. — Как ще процедираме?

Килкъни остана извърнат към екрана още известно време, после махна към бялата дъска на стената зад бюрото на Хешъл.

— Може ли?

— Разбира се.

— Това е Земята — описа една голяма окръжност той, прибави малък триъгълник над нея и добави: — А това е „Либърти“. След като приемаме, че тя е била обект на нападение с лазерен лъч, значи между нея и оръжието трябва да има права линия. — От триъгълника се спуснаха две линии, допирателни на Земята. — Всеки обект над тези линии може да вижда „Либърти“, всеки обект под тях — не може. Това елиминира значителна част от предметите в орбита, които ни интересуват.

— Но въпреки това остава огромно пространство — отбеляза Тао.

— Така е. Ако разгледаме нападението срещу шпионския спътник, ще елиминираме голяма част от него.

Хешъл скръсти ръце пред гърдите си и замислено се облегна назад.

— Възможно е — кимна най-сетне той. — Макар че ще трябва да проверим огромно количество данни. Не съм сигурен, че тук разполагаме с достатъчно възможности да го направим, без да привлечем внимание.

— Дайте ми само данните за всички обекти, които сте проследявали по време на двете нападения — отвърна Килкъни.

— А какво става със старите спътници? — попита Тао. — Онези, които вече не функционират?

— Ако се намират на геостационарна орбита, трябва да бъдат свалени на по-ниска — при отпадъците. Другите си остават там, където са били. С течение на времето всички падат и изгарят в атмосферата. Защо питате?

— Мислех си за учебните стрелби…

— Какви учебни стрелби?

— Ако качвате ново оръжие в Космоса, ще пожелаете и да го изпробвате, нали? Да се убедите, че работи…

— Дамата има право — намеси се Килкъни. — Губили ли сте други спътници?

— Всяка година умират по няколко. Повечето са стари и ограничено полезни, но понякога губим и съвсем нови — най-често от повишена слънчева активност, или микрометеорити.

— Можем ли да получим списък на онези от тях, които са били разрушени внезапно? — попита Тао.

— Разбира се. Предполагам, че имате предвид само военните, собственост на държавата?

— Не. Мисля, че ще е най-добре, ако разгледаме всички…

— За колко време назад? — попита Хешъл.

— Не знам — промърмори Тао и хвърли поглед към Килкъни: — Може би десет години?

— Напълно достатъчно — кимна той. — Това със сигурност ще обхване времето, когато това оръжие е било качено в орбита.

— Мога да ви предоставя сведения за военните спътници — кой ги притежава, кога са изстреляни и всичко останало. Но за търговските не разполагаме с много данни. За подробности ще трябва да се обърнете към лондонския „Лойдс“. Те са най-големите застрахователи на спътници в света.