Том Грейс - Операция „Хищна птица“

— Видя ли това? — попита той и завъртя една от снимките към него.

Хуанг я погледна и кимна с глава.

— Жената, с която Килкъни се е срещнал във Вашингтон. Идентифицирана ли е?

— Да — отвърна Тиан и плъзна втората снимка по посока на госта си. На нея беше същата жена, но без изтънченото и очевидно скъпо облекло, което носеше на първата снимка.

— Почти две години я търсим. Казва се Чен Мей Ю, или това е името, под което ни е известна. Присъствието ѝ във Вашингтон потвърждава подозренията ни, че е секретен сътрудник на ЦРУ — при това от най-добрите — все още не сме се възстановили от щетите, които понесохме благодарение на нея.

— Трябва ли да вземем някакви мерки?

— Няма да е по правилата на играта — поклати глава Тиан. — Но след като вече знаем къде се намира…

Замълча и затвори папката, предпочиташе да запази мислите за себе си. Отчитайки цвета на кориците ѝ и факта, че му беше съобщено кодовото име на агентката, Хуанг си даде сметка, че току-що е бил запознат с една от най-големите тайни на държавата.

— Някакъв напредък в разследването на катастрофата с американската совалка? — подхвърли Тиан.

— Във Вашингтон Килкъни осъществи две интересни срещи. Първата от тях се състоя в съседна на Белия дом сграда, в която работят висши сътрудници на техния президент.

— Изкарах един мандат във Вашингтон и съм добре запознат с функциите на тази сграда — кимна Тиан. — Твоята оценка на посланието на Нютън изглежда правилна. Имаш ли представа с кого се е срещнал там Килкъни?

— С изключение на жената, не… След влизането му в сградата нашият агент не е бил в състояние да го следи.

— А втората среща?

— Тя се състоя в сградата на Командването на американските космически операции, намираща се в Долгрен, Вирджиния. Там се съхраняват данните за всички обекти в орбита и се изчисляват прозорците за всяко изстрелване. С него беше същата жена, а в момента двамата летят за Лондон…

— Лондон ли?

— Точно така. А ние продължаваме наблюдението им.

— Това е добре. Какви са заключенията ти от всичко това?

— Килкъни заминава за Вашингтон с информация, която има отношение към гибелта на совалката. Тя е предоставена на висши членове на американското правителство и по всяка вероятност предизвиква второ разследване.

— Това ми звучи малко странно, Хуанг. Американците анализират инцидента публично, превръщайки го в нещо като шоу. Ако посланието на Нютън потвърждаваше версията за инцидент, аз нямам никакви съмнения, че то вече щеше да е публично достояние. Но секретното разследване потвърждава твоята теория за умишлени действия. Въпросът е кой го е извършил…

— Сигурен съм, че американците имат интерес да чуят отговора — отговори Хуанг, подбирайки внимателно думите си.

— Какво имаш предвид? — втренчено го погледна Тиан.

— „Шенджоу-7“.

— На твое място не бих правил прибързани заключения. Нашата страна все още е новак в усвояването на Космоса, а в зората на своите усилия Русия и САЩ също са губили хора. Тази дейност е трудна и опасна. Дори тяхната совалка да е станала обект на саботаж, това пак не оправдава стартирането на две разследващи операции от такъв мащаб…

— Има два начина да се атакува врагът — промълви Хуанг. — Отвътре или отвън…

Лондон

13 август

След продължителен нощен полет от Вашингтон Килкъни и Тао кацнаха в Лондон в късния предиобед на следващия ден. На летището ги посрещна представител на британското правителство, който имаше грижата да ги преведе през митницата и паспортния контрол — една любезност, на която се радват всички приносители на дипломатически паспорти. Навън ги очакваше лимузина на посолството, която ги откара до хотела.

По-късно следобед същата лимузина ги отведе на Лайм стрийт и безшумно спря до тротоара. Над главите им се извисяваше модерна постройка от стъкло и бетон, в която се помещаваше централата на застрахователната компания „Лойдс“ — едно творение на съвременната архитектура, което бе на светлинни години от бившия склад за кафе на Тауър стрийт на брега на Темза, в който през XVII век Едуард Лойд стартира най-голямата застрахователна компания в света.

Представиха личните си документи и охраната на входа веднага им издаде временни пропуски. Оттам влязоха направо в стаята — огромното общо пространство на приземния етаж, което включваше и няколко галерии на мецанина. Високо над главите им — на нивото на 12 етаж — блестеше овален атриум, под който, окачена на солидни стоманени колони, висеше прочутата камбана на „Лутайн“ — британски боен кораб, потънал през 1799 г. край бреговете на Холандия. В продължение на двеста години тази камбана е била използвана с една-единствена цел — да бие два пъти при добра новина — например завръщането от далечно плаване на някой търговски кораб; и да бие само веднъж при лоша — както се случи съвсем наскоро, след загубата на космическата совалка „Либърти“.