Том Грейс - Операция „Хищна птица“

— Разбирам — кимна Унгер. — Нищо важно, просто исках да му кажа здрасти. Кажи му, че съм идвал…

— С удоволствие, хубавецо.

Унгер си тръгна, а Аманда започна да набира краткото послание в електронната поща на Флийтуд. Напуснал сградата, посетителят извървя стотина метра по тротоара на Лайм стрийт и хлътна в купето на едно БМВ Х5. От мястото си на предната седалка имаше отлична видимост към колата на посолството, която беше докарала гостите на Флийтуд.

След като им предостави архивните папки на „Лойдс“, Флийтуд завъртя няколко телефона на колегите си от другите водещи компании в областта на космическото застраховане. В резултат само няколко часа по-късно на бюрото му имаше пълен списък на застрахованите обекти в орбита. Подчертани с червено бяха онези от тях, по които имаше искове за предявени щети.

— Е, това ще създаде достатъчно работа на Грин — подхвърли Тао на излизане от модерната сграда.

— Не можем да сме недоволни от количеството на необработените данни — кимна Килкъни. — Страхувам се обаче, че ще се заровим в огромна купчина информация, която може да се окаже безполезна…

Тао добре разбираше какво го тревожи. В отчаяните си усилия да открият нещо за оръжието, убило шестима астронавти в орбита, а също и за онзи, който го е вдигнал там, те сляпо посягаха към всичко, което може да им помогне. Знаеше и друго — Килкъни много се притесняваше, че Келси Нютън се намираше на МКС.

Шофьорът ги видя и слезе да им отвори вратите.

— Обади се Джаксън Барнет с молба веднага да се свържете с него — съобщи той. — Можете да използвате телефона на колата, който е закодиран.

Колата потегли, а шофьорът деликатно вдигна междинното стъкло. Килкъни изрови листчето с телефона на Барнет, набра цифрите и включи високоговорителя.

— Как е Лондон? — прозвуча гласът на Барнет.

И двамата пътници в колата си дадоха сметка, че директорът на ЦРУ едва ли се интересува от времето в английската столица.

— Добре, сър — отвърна Килкъни. — Получихме това, за което дойдохме.

— Браво. Преди малко ми се обади Хешъл. По всички личи, че след отлитането ви за Лондон се е сетил, че пропуска нещо важно…

— Не сме получили сведения за всички спътници? — попита с тревога в гласа Тао.

— Напротив, и именно в това е проблемът на Хешъл. Според него сведенията са били твърде ограничени, защото засягат само спътниците…

— Че какво друго може да има там, горе? — учуди се Килкъни, след което почти си прехапа езика. — Управляем космически кораб?!

— Хешъл си спомнил за учебните стрелби на Роксан — продължи директорът на ЦРУ. — И в тази връзка се сетил за един обект, който не попадна във вашия списък. Става въпрос за „Мир“…

— Но това ни връща доста назад — ако не се лъжа, някъде към пролетта на 2001-ва — отвърна Килкъни.

— Двайсет и трети март, ако искаме да бъде точни. Хешъл е присъствал лично в руския команден център по време на свалянето на станцията. Официално всичко е преминало нормално.

— А неофициално?

— Според него всичките му другари се насочили към близкия бар в момента, в който последните отломки на „Мир“ паднали в Тихия океан. Което означава, че маршрутът ви ще претърпи промяна. Заминавате за Москва. Искам да се срещнете с човек на име Юри Задкин. Той е бил ръководител на програмата по свалянето на „Мир“.

БМВ-то на Унгер следваше тъмносинята кола на посолството по пътя ѝ на запад по Хай Холбърн в посока на Оксфорд стрийт. Това беше най-прекият път към посолството на САЩ в английската столица. На задната седалка на джипа се беше разположил един от неговите сътрудници, който боравеше с малкия джойстик на сателитния приемник, монтиран на покрива. Лазерният му лъч беше закован в задното стъкло на дипломатическия автомобил, а в слушалките на Унгер ясно се чуваше всяка дума от разговора между пътниците в него и директора на ЦРУ.

В момента, в който колата спря пред посолството на Гровнър скуеър, Унгер направи знак на шофьора да продължи, прекъсвайки електронния контакт. Бавно смъкна слушалките, извади мобилния си телефон и набра един записан в паметта му номер.

— Унгер — представи се кратко той в момента, в който Оуен Моу вдигна слушалката. — Според мен двойката, която ви интересува, няма нищо общо с консултантската дейност в полза на НАСА.

— До какво се добрахте?

— Килкъни е бивш тюлен от специалните части на ВМС. След шест години служба напуска и постъпва на работа в един високотехнологичен консорциум в Мичиган, начело на който е баща му. Преди известно време участва в разбиването на мрежа от промишлени шпиони тук, в Лондон. Спътницата му е малко или повече загадка. Роксан Тао е президент на малка фирма за рискови инвестиции, която е частично финансирана от ЦРУ. Имат съвместен бизнес.