Том Грейс - Операция „Хищна птица“

Домакинът свали два сгъваеми стола от куките до вратата и ги предложи на гостите си, а самият той се настани на ниска табуретка до работната маса. Беше облечен в износен комбинезон, а ръцете му бяха изцапани с машинно масло. Въздухът беше напоен с характерната за работилница миризма.

— Сядайте, сядайте — покани ги Задкин, взе някакво желязо от масата и започна да го търка с напоен в разтворител парцал. Миризмата беше остра, но Килкъни с облекчение видя, че прозорците са отворени. — Защо ви изпраща старият ми приятел Хешъл?

— Във връзка с „Мир“ — меко отвърна Тао. Хешъл ги беше предупредил, че руснакът насреща им е много чувствителен на тази тема.

— Че какво друго? — сви рамене домакинът. — Хешъл беше там и през цялото време ме подкрепяше… Без резултат, естествено. Официалната версия гласи, че „Мир“ е свалена по перфектен начин, истински триумф за руската наука…

Килкъни хвърли кос поглед към Тао, насърчавайки я да продължи.

— Искаме да разберем какво всъщност се случи при свалянето на станцията — все така внимателно допълни тя.

— Удари ли я нещо? — добави Килкъни.

Задкин престана да търка металната част и му хвърли предпазлив поглед. По време на операцията по свалянето на „Мир“ той бе изразил мнение, че станцията е била улучена от неизвестен космически обект. Според него физическото състояние на корпуса потвърждавало тази версия — силен удар от външно тяло е бил причина станцията да напусне орбитата си и да навлезе в неконтролируем свредел. Ръководителите на проекта — в по-голямата си част политически фигури, а не учени — отхвърлили версията му с тезата, че е статистически невероятна. В крайна сметка хвърлили цялата вина върху него и кариерата му в руската космическа промишленост приключила.

— Хешъл твърди, че нещо е станало по време на последната фаза преди изгарянето — продължи Килкъни. — Нещо, което е накарало „Мир“ да излезе от орбита и да започне да пада. Какво беше това според вас?

— Според контролната комисия това е резултат от моята некомпетентност. Ти си отговорникът, Юри… — проточи с изтънял глас Задкин. — Поради твоя грешка това нещо замалко не се стовари над Чили, Юри… Резултатът го виждате. Клеча си тук без работа, без пенсия… Напълно опозорен.

— Контролната комисия не е била там, Юри — погледна го открито Килкъни. — За разлика от вас. Вие сте инженер, обяснете ми какво се случи…

Очите на домакина продължаваха да се местят от него на Тао и обратно, но не откриха нищо, което би могло да се възприеме като обвинение. Напротив, любопитството на гостите му изглеждаше съвсем искрено, примесено с някакво нетърпение.

— Защо се интересувате от тази забравена история? — попита с по-мек тон той.

— „Либърти“ — кратко отвърна Килкъни.

Задкин затвори очи, на лицето му се изписа тъга. После се приведе напред, опитвайки се да събере мислите си.

— „Мир“ правеше последната си обиколка и всичко изглеждаше наред. Аз дадох нареждане за последна корекция на „Прогрес“.

— Какво е „Прогрес“? — попита Тао.

— Безпилотен космически кораб. Използвахме такива за превоз на провизии до станцията и за прибиране на отпадъците. Последният се качи горе празен със задачата да я свали. Когато двигателите му се включиха, „Мир“ забави скоростта си и навлезе в горните слоеве на атмосферата. Веднага след това електрозахранването изключи и ние изгубихме връзка със станцията. Включихме компютрите на „Прогрес“ и установихме, че станцията се търкаля през глава. Когато най-сетне навлезе в атмосферата, траекторията ѝ нямаше нищо общо с набелязания район за приземяване. Няколко едри парчета от нея паднаха в океана, съвсем близо до бреговете на Южна Америка.

— А възможно ли е въртенето да е било предизвикано от първоначалното навлизане в атмосферата? — попита Тао.

— Ако се вземе под внимание конфигурацията на станцията — да, но „Мир“ започна да се върти, преди да навлезе в атмосферата. Ако не бяхме включили двигателите на „Прогрес“, положително щеше да остане в орбита още една седмица. Проучих телеметрията и мога да твърдя, че един от модулите — „Квант-2“ или „Кристал“ — е бил улучен от нещо с огромна разрушителна сила. Именно от този удар се е изключило електрозахранването и станцията е влязла в свредел.

— Можем ли да получим копие от данните и вашите изчисления? — попита Килкъни. — Сигурен съм, че американското правителство ще оцени качествата ви на консултант и ще ви възнагради по съответния начин.