Том Грейс - Зловеща паяжина

Докато пишех тази история, много хора ми оказаха щедрата си подкрепа. Искам да благодаря на:

Д-р Владимир Папиташвили, за това, че ме запозна с изследователската работа на двата полюса и с живота на станция „Восток“.

Рон Шери, водач на ледоходни лодки от световна класа, от когото научих много за най-бързия зимен спорт.

Мъжете и жените от 109-о въздушнотранспортно крило на Нюйоркската въздушна национална гвардия, които ме пренасяха до Гренландия с LC-130 и ме приземяваха на върха на някой глетчер, както и на майор Бълок, който ме посвети в логистичните тънкости, свързани с обслужването на изследователски станции на двата полюса.

Прекрасният екип на Международната организация за научно подпомагане „Кангерлусуак“ за това, че ми осигуриха оперативна база в Гренландия.

Негова светлост Даниъл П. Райън от Трети окръжен съд на Мичиган за неговите разяснения в областта на наказателните дела.

Съдебният следовател Лесли Никсън от криминалната лаборатория на Мичиганската щатска полиция за разясненията относно използването на ДНК улики.

Професор Бъфорд Прайс от Калифорнийския университет „Бъркли“ за това, че ми обясни проекта AMANDA и разтвори пред мен вратите към света на полярните изследователски проекти.

Хана Одех, изследовател от Мичиганския университет, за помощта ѝ във връзка с описанието на лабораторните процедури.

Пол Къзънс от „Къзънс Херитадж Ин“ за съветите му по кулинарни въпроси.

„Джепето Уъркшоп“ за обясненията за платформата Ент, която дава достъп в реално време до данни отвсякъде, през интернет.

Д-р Дейвид Горски за съветите му по медицинските въпроси и за обиколката из Изследователската улица на Ню Джърси.

Искам да благодаря и на:

Роб Макмейхън, който помогна при създаването на по-голямата част от тази история.

Мичъл Айвърс, чиито редакторски напътствия ми помогнаха в заключителната фаза по създаването на тази книга.

Луиз Бърк, Сийл Балинджър, Лиза Кейн, Луиз Брейвърман, Бари Портър, Стив Фалърт, Стейси Шандс и прекрасните хора от „Покет Букс“ за тяхната подкрепа.

Естер Марголис — за щедро дареното време и вдъхновение. Винаги ще ти бъда благодарен.

И на моята жена Кати, която мечтае заедно с мен.

22 януари

Туксон, Аризона

„Ледената кралица“ — секси скандинавска блондинка с нацупени устни и леденосини очи — се взираше надолу към Кун. Лъстивата ѝ усмивка и бикините от норка, които едва прикриваха прелестите ѝ, бяха топло напомняне за миналото му. Като голо момиче на Варгас 1 1 Варгас, Алберто (1896-1982) — американски художник, роден в Перу, известен с картините си на голи жени. — Б.пр. , тя стоеше на върха на глобус, а край нея се простираше леденото ѝ царство: Антарктида.

Кун прокара ръка по гладката алуминиева обшивка на машината. Знаците по овехтялото авиаторско яке бяха същите като тези на самолета: флотска VXE-6 ескадрила. Под страничния илюминатор на пилотската кабина, точно над изрисувания образ на „Ледената кралица“, се четяха печатните букви:

Командир Грегъри Кун

Командващ офицер

Кун беше пилотирал XD-10, „Ледената кралица“, почти четвърт век. Тя беше създаден от „Локхийд“. LC-130-R, вариант на древния транспортен самолет C-130 „Херкулес“, снабден със ски, закрепени за корпуса, за да може да каца върху лед.

Колкото и тромави да изглеждаха, самолетите от клас „Херкулес“ наистина можеха да летят и бяха създадени с една-единствена цел — да пренасят тежки товари. Като се изключеше пилотската кабина, вътрешността на „Ледената кралица“ всъщност представляваше огромно празно пространство, в което можеха да се поберат няколко големи камиона. Деветдесет и осем фута дълъг, легнал на земята самолетът приличаше на цилиндричен железопътен вагон с рампа в заострената опашка, която се разтваряше надолу като подвижен мост.

Дължината на крилете беше сто тридесет и два фута и „Ледената кралица“ използваше всеки сантиметър от подемните си повърхности и всяка капка мощност на четирите витлови двигателя „Алисън V56“, за да излети към небето.

„Ледената кралица“ и посестримите ѝ някога представляваха гръбнака на ескадрилата VXE-6. От средата на петдесетте тя изпълняваше мисиите от продължителната операция „Дълбоко замразяване“ и осигуряваше логистична подкрепа на изследователските станции в Антарктида. Това беше трудна работа, която спечели на ескадрилата прякора Ледените пирати. VXE-6 властваше в небесата над замръзналия най-южен континент до края на 1999, когато се завърна в родната си военноморска въздушна база Пойнт Мугу и беше разформирована.