Том Грейс - Зловеща паяжина

Вятърът смени посоката си и пархелийните кръгове бавно избледняха. Доволен, че все пак е успял да заснеме нещо, Колинс прибра камерата и тръгна към станцията. Следваше дебелия оранжев свързващ кабел, който осигуряваше захранването и комуникациите на сондата „Пикел“. Хвърли бегъл поглед наоколо и влезе във въздушния шлюз на кулата. Бързо се съблече и остана по джинси и жилетка — в станцията беше с тридесет и осем градуса по-топло. Докато сваляше вълнената качулка от главата си, прескочиха искри от статичното електричество; черната му коса и брадата му бяха сплъстени от защитното облекло.

— Искаш ли вода? — попита Недра, докато Колинс тромаво изкачваше спираловидната стълба към главното ниво на станцията и почесваше брадата си.

— О, да. Устата ми е по-суха от камилски задник.

— Ох, дано тази метафора не изплува в ума ми, когато ме целунеш — засмя се тя, напълни висока пластмасова чаша и му я подаде.

Трябваше да внимават да не се обезводнят. В тази част на света липсваше влага, средното количество на валежите беше по-малко и от това в пустинята Сахара. Колинс седна до жена си на дългото, отрупано с компютри бюро. Мониторът на Недра показваше информация, която тя се надяваше да получи след години от космическа сонда на повърхността на Европа.

— Статус? — попита Колинс.

— Капсулите с образци от последните мисии са прибрани. Нова партида празни са качени на борда на хидробота. Батериите са заредени на сто процента.

— Тогава нека видим дали днес ще имаме късмет.

Прикрепена с подвижни котки на долната част на пласта глетчерен лед над хлъзгавата повърхност на езерото Восток, втората секция от сондата „Пикел“ очакваше инструкции. Бяха необходими пет дни, за да успее сферата с диаметър три фута да разтопи пътя си през две мили глетчер. Криоботът втечняваше леда под себе си с нагревателните панели в долната си полусфера и докато потъваше, изместената вода замръзваше над него, за да не се допусне замърсяване на скритото езеро от повърхността. Влакна от свръхпроводими жици, втъкани във въглеродна нанотръба, излизаха от горната част на сферата като сплетени паяжинни нишки и се устремяваха нагоре по пътя на спускането на криобота към първата секция на повърхността.

По команда на Недра кръглата нагревателна плоча в долната част на криобота се отдръпна на около половин сантиметър в сферата и се плъзна встрани, за да открие ирисова диафрагма.

— Изравняване на налягането в тръбата — обяви Недра.

Поредица регулаторни клапи бавно се отваряха една след друга, за да позволят на потока вода от езерото да навлезе постепенно в цилиндричната камера зад диафрагмата. След като въздухът в камерата бе изтеглен и водното налягане в нея се изравни с това на езерото, клапите се затвориха.

— Тръбата е пълна и налягането — изравнено — отбеляза Недра.

Колинс включи монитора пред себе си и стисна лостовете за управление.

— Пуснете рибката.

Пръстените на ирисовата диафрагма се завъртяха и в основата на цилиндричната камера се появи двадесетсантиметров отвор. През него чрез сгъстен въздух бе изстрелян дългия два фута, подобен на торпедо хидробот, който проби размекнатия лед и се насочи към водата отдолу.

Когато хидроботът потъна, от дъното на криобота се разгънаха три телескопични мачти. Предварително зададена поредица трансмисии потвърждаваше, че връзката между втората и третата секция на сондата „Пикел“ е осигурена.

— Хидроботът е във водата — каза Недра. — На твое разположение е.

Графичните изображения в различен мащаб и картите върху монитора на Колин започнаха да се оцветяват, щом потокът информация от хидробота бе приет.

— Всички системи работят нормално — обяви Колинс. — Включвам светлините, камерата и витловата система.

Халогенните лампи в предната част на хидробота осветиха кристалночиста вода. Плавното му спускане се забави, после спря, когато витлото на опашката се завъртя в леденостудената вода, за да противодейства на гравитацията. Три малки двигателя за маневриране, скупчени около центъра на тежестта на хидробота, се активираха по зададена от Колинс команда и бавно го завъртяха.

— Силата на сигнала е добра. Хидроботът реагира на подадените команди — каза Колинс. Изображението на монитора му се въртеше бясно.

— Трябва ли да правиш това всеки път? — попита Недра, като затвори очи и потърка слепоочията си. — Знаеш, че ми се завива свят.

Колинс спря въртенето на хидробота.