Том Грейс - Операция „Хищна птица“

Джахуан,

Китайска народна република

8 юни, 12:10 ч.

Четири…

Ли Чиен си беше дал дума да запази самообладание, но пробуждането на гневния гигант под него го завари неподготвен въпреки десетгодишния стаж като боен пилот във ВВС на Китайската народноосвободителна армия.

Три…

Ли беше заел средното кресло в космическия кораб „Шенджоу-7“, а от двете му страни бяха капитаните Ши и Юрг. Той беше най-старши по чин и командир на полета, но нито този факт, нито честта да ръководи третия пилотиран полет на Китай в Космоса можеха да спрат притока на адреналин в кръвта му.

Две…

Тримата юхангуан — космически пътешественици — бяха заели полулегнало положение и гледаха нагоре, по посока на изстрелването, а телата им бяха увити като пашкули в обемистите космически костюми. По гърба на Ли плъзнаха първите вадички пот. Можеше само да се надява, че влагата няма да се отрази на медицинските сензори, прикрепени към тялото му. Лицевите мускули го заболяха от напрежение в опит да задържат челюстите му неподвижни при силните вибрации след включването на главните двигатели.

Беше абсолютно сигурен в надеждността на китайския космически кораб, но в главата му неволно изплуваха ужасяващите подробности от катастрофата на американската совалка „Колумбия“, случила се едва шестнайсет месеца по-рано. Това не е на хубаво, носи лош късмет, рече си той и започна да си тананика под нос някаква полузабравена песничка от детството.

Преди да навлязат в орбитата, юхангуан бяха в положението на куфари — положение, което никой уважаващ себе си пилот не бе склонен да приеме.

Какво беше онова с кутиите, запита се той, опитвайки се да си припомни евфемизма, използван от първите американски космонавти. А, да, като кутии със сардели…

Едно…

Ли затаи дъх от вълнение. Дълбоко под него се задейства гигантската тяга на осемте двигателя YF-20B, монтирани в основата на ракетата носител. А самата тя, известна с обозначението „Чандзен-2Ф“ — гордост на китайската космическа програма, отдавна беше доказала, че е не по-малко надеждна от легендарната „Сатурн-V“, производство на Съединените щати.

След успешното влизане в орбита на безпилотния кораб „Шенджоу-3“ председателят Цзян Цземин предложи ново, по-поетично име за кораба, олицетворяващ националните надежди и амбиции: Шенджан — „Божествената стрела“. А ракетата носител бе оправдала надеждите още миналия октомври, извеждайки в орбита първия китайски космонавт на борда на „Шенджоу-5“.

Гигантските стоманени пръсти на закрепващото устройство бавно се разтвориха и „Божествената стрела“ се устреми към небето.

Скай Еърспейс, Лонг Бийч, Калифорния

7 юни, 21:11 ч.

— Китайското изстрелване е потвърдено — обяви Оуен Моу и остави слушалката. — Станало е преди малко, в рамките на обедния „прозорец“.

Си Джей Скай кимна, но не отмести очи от монитора на своя „Пауър Мак Г-5“. Изстрелването на „Шенджоу-7“ бе извършено в провинция Гансу — в превод „Прозрачни извори“ — далеч в пустинните райони на Китай. „Прозорецът“ представляваше свободно от отломки и всякакви други боклуци космическо пространство — естествени или плод на човешката дейност, които се въртяха на ниска орбита около планетата. Изстрелването на космически апарат без наличието на „прозорец“ е лудост, която може да се сравнява само с пресичането на оживена магистрала с превързани очи.

Скай изучаваше картината, застинала на екрана пред нея: графично изображение на Земята, гледана от Космоса, обхващащо северната част на Тихия океан. Облегната назад, тя наблюдаваше двете светли параболи, извиващи се около глобуса. Първата, жълта на цвят, излизаше от района на Централен Китай и отиваше на югозапад. Вече бе успяла да се плъзне над Тайван — несъмнено повече като политическа декларация, отколкото като технологична необходимост, и в момента приближаваше Филипините. Мигаща точка в началото ѝ отбелязваше променящото се положение на „Шенджоу-7“.

Друга точка — яркочервена на цвят, пулсираше на върха на втората парабола и маркираше местоположението на друг космически обект, намиращ се в орбита над земните полюси. Според изчисленията на Скай нейният спътник се намираше на около две хиляди километра западно от Сан Франциско и се придвижваше на юг. Мислено съединявайки двете линии, тя стигна до заключението, че китайският кораб скоро ще достигне точката на пресичане — някъде в района над Френска Полинезия.