Том Грейс - Операция „Хищна птица“

Трийсет и пет годишната Келси беше най-младият член на екипажа на полет „СТС-173“ и единствено тя щеше да лети за пръв път. Останалите две жени — Моли Пек и Валентина Шишкова, имаха зад гърба си общо пет полета в космическото пространство.

Като най-старша, Моли бе определена за командир на петмесечната експедиция. Израсла в западните части на Ирландия в семейство на обикновен рибар, тази симпатична жена с огненочервени коси беше първият командир на МКС, излъчен от Европейския космически корпус.

Четиридесет и четири годишната Валентина беше бивша гимнастичка, завършила биохимия. Ветеран в Космоса, излитала както от космодрума Байконур в Казахстан, така и от Космическия център „Кенеди“. Докато специализираният автомобил се насочваше към площадка 39А, тя дари Келси с успокояваща усмивка, но в кафявите ѝ очи се долавяше същото вълнение, което присъстваше в очите на по-младата ѝ колежка. Вероятно си спомняше за собствения си дебют в Космоса.

Пътуването до стартовата площадка отне едва петнайсетина минути, но хората в микробуса имаха чувството, че времето е спряло. Пред полетната карантина в Кейп Канавъръл ги беше изнервила предостатъчно, но сега, броени минути преди старта, адреналинът започваше да спада.

Техниците по изстрелването им помогнаха да излязат от микробуса. Пред очите на астронавтите се разкри внушителната гледка на совалката, издигаща се високо в нощното небе. Вероятно по този начин се бяха чувствали всички дръзки пътешественици в човешката история, изправени пред корабите, които ще ги понесат към неизвестното.

Совалката сияеше под ярката светлина на прожекторите — стотици изкуствени слънца, осигуряващи възможност за работа на десетки мъже и жени. Външният резервоар димеше като пробуждащ се вулкан, а от недрата му долиташе глух тътен. Причината бяха двата милиона литра гориво, проникващи вътре под формата на втечнени и силно запалителни газове.

— Изглежда, сте хвърлили много сили, за да я подготвите — обърна се към началника на площадката Лънди. — Благодаря ви.

— Успешен полет, капитане — усмихна се той и кимна с глава. — Горе ви чакат…

Използвайки специалния асансьор, астронавтите се издигнаха до ниво 195, прекосиха металното мостче и влязоха в стерилно помещение с бели стени. Там ги очакваха няколко души от техническия персонал, облечени от глава до пети в стерилни костюми. Задачата им беше да ги преведат през входния люк и да ги настанят във вътрешността на совалката. Четиримата членове на екипажа на „Либърти“ заеха местата си в пилотската кабина, а останалите бяха настанени в общата част.

Келси се отпусна в полегатото кресло с дебела тапицерия, а техниците затегнаха предпазните колани и я включиха във вътрешната съобщителна система на „Либърти“. В ушите ѝ екнаха гласовете на хората от контролния център, които вече бяха установили връзка с екипажа. Спокойни, професионални и ободряващи гласове. Келси вдигна палец в знак, че всичко е наред, и техниците се отдалечиха към входния люк. Ключалките изщракаха. До старта оставаха два часа и половина.

Направи опит да се отпусне, но предстоящите събития пробудиха първичното в душата ѝ и то реагира по единствения възможен начин: подготвяйки се както за победа, така и за поражение. Вероятно защото споменът за трагичната загуба на „Колумбия“ все още беше жив, а само шестнадесет месеца по-късно дойде и катастрофата с „Шенджоу-7“… Тези две събития, случили се за толкова кратко време, бързо прогониха самодоволството, породено от дългата серия успешни космически полети с хора на борда.

Кръвта пулсираше в ушите ѝ, вероятно защото главата ѝ беше затворена в тясното пространство на шлема. Затвори очи и започна серия от дълбоки вдишвания и издишвания. Организмът ѝ бавно се освободи от напрежението, тревогата намаля. Беше жертвала много, за да стигне до това кресло. Имаше право да се наслаждава на момента. Преследването на дългогодишната мечта и работата на експериментален физик не бяха оставили много място за личен или социален живот. Разбира се, родителите ѝ не бяха особено доволни, защото като всички родители вече мечтаеха за внуци. Но те добре разбираха какво означава астронавтиката за тяхната дъщеря. И се гордееха с нея. Тя знаеше, че в този момент те са в галерията за зрители, очаквайки изстрелването със затаен дъх.

Помисли си и за Нолън. Сигурна беше, че и той наблюдава отнякъде това, което предстои. Връзката ѝ с него датираше още от времето, когато бяха деца и играеха заедно в кварталната градинка на Ан Арбър. И никога не беше прекъсвала, независимо от времето и разстоянията, които ги деляха.