Том Грейс - Операция „Хищна птица“

„Шенджоу-7“ получи смъртоносен удар от оръжието, което наподобяваше небесните мълнии. И което носеше божественото име „Зевс-1“.

Архипелаг Хуан Фернандес, Чили

Седнал на един овехтял стол пред порутения си дом, Салвадор Делмар дръпна яка глътка от бутилката с ром и млясна с уста. Нощта беше хладна и ясна, но все още много приятна, предвид наближаваща зима по тези географски ширини.

Вдигнал глава, Салвадор безцелно гледаше обсипаното със звезди небе. Рибар по професия, той бе прекарал голяма част от живота си в самота, потънал в мислите си. Познатите южни съзвездия бяха свързани със стотици легенди, но основното им предназначение си оставаше непроменено: най-сигурният ориентир не само за него и предците му, но и за следващите поколения.

В първия момент реши, че слабото сияние в познатия до болка сектор от небесната шир се дължи на студения въздух, насълзил очите му. Премигна няколко пъти, но вместо да изчезне, сиянието стана по-ярко, после се превърна в поредица от огнени линии, устремили се към звездите.

Неволно потръпна при вида на блестящите стрели, неспособен да се помръдне. Доскоро и той като повечето хора изпитваше радостно вълнение при вида на небесните фойерверки, по-популярни с наименованието звездопади. Но това се промени в една студена мартенска нощ на 2001-ва, когато морето около лодката му закипя от падащите отломки на неизвестно небесно тяло.

Оттогава измина много време, но Салвадор Делмар и до днес сънуваше кошмари.

Лонг Бийч, Калифорния

Докато „Шенджоу-7“ се носеше към Земята, Скай прекоси офиса, отвори хладилника на минибара и извади бутилка минерална вода.

— Искаш ли? — подхвърли през рамо тя.

— Не, благодаря — отвърна Моу.

Отпи направо от пластмасовата бутилка — демонстрация на онази практичност, на която Моу винаги се беше възхищавал. Имаше висок ръст за жена и спокойно можеше да го гледа в лицето, без да вдига глава, въпреки че вицепрезидентът беше някъде около метър и осемдесет. Фигурата ѝ излъчваше сила и здраве, а представата ѝ за официален работен костюм се изчерпваше с бяла памучна блузка, широки панталони и чифт маратонки от любимата ѝ марка „Топсайдърс“. Кестенява ѝ коса, вече доста прошарена, попадаше в ръцете на личния ѝ фризьор само за поредното подстригване. Грим почти не употребяваше. Същото се отнасяше и за бижутата, главно защото не понасяше вкуса на майка си по отношение на екстравагантните дрънкулки. Харесваше единствено чифт семпли обеци с диамантени клипсове и една платинена огърлица, украсена със същите камъни. И двете бижута бяха подарък от баба ѝ. Макар и дете от богато семейство, Си Джей Скай беше свикнала да работи здраво и бе развила вкус към непосредствеността.

— Каква беше тази легенда за Ван Ху? — попита Моу.

— Става въпрос за китайски поет и изобретател, живял през шести век и мечтал да докосне небесата. Прибягвайки до последните достижения на своето време, Ван оборудвал един обикновен стол с четиридесет и седем барутни заряда и го яхнал с намерението да литне.

— Успял ли?

— Фалът станал още при изстрелването — усмихна се Скай. — Ван Ху и столът му изчезнали в облак от огън и дим и никой не ги видял повече…

Моу хвърли кос поглед към монитора. Жълтата линия, маркираща траекторията на „Шенджоу-7“, свършваше над източната част на Тихия океан.

— По всичко личи, че тоя Ван вече си има компания — промърмори той.

— Грешката им беше, че тръгнаха да наддават на търга за сателитна радиосистема в района на Азия. А в случай че китайците реагират според очакванията ми, тяхната космическа програма ще блокира поне за няколко години напред — докато се опитват да разберат какво се е случило.

— Един играч по-малко — кимна Моу. — В тази връзка трябва да добавя, че според последните информации първият спътник от серията „ЗитаКом“ ще бъде изстрелян до два месеца.

— От кого?

— От НАСА — отвърна Моу. — Чрез совалката „Либърти“.

Кейп Канавъръл, Флорида

1 август

Цял живот съм чакала този момент. Келси Нютън излезе от сградата на Контролно-пропускателния пункт и вдигна глава към нощното небе: черно и напълно лишено от блясъка на звездите. Всъщност те може би си бяха там, но яркото осветление над Космическия център ѝ пречеше да ги види. По време на редовната метеорологическа сводка тя заедно с останалите членове на екипажа на „Либърти“ получи информация, че през нощта се очаква област на високо атмосферно налягане и изчистване на небето — един факт, който силно увеличаваше шансовете за незабавен старт.