Том Грейс - Операция „Хищна птица“

Килкъни кимна и се обърна към Тао:

— Напомни ми да звънна на Барнет, след като свършим тук… Искам да уредя нещо…

Хешъл бързо състави кратък списък със спецификации и вдигна телефона:

— Лейтенант, бихте ли се отбили в кабинета ми?

След минута на вратата се появи Алейна Тагърт.

— Свободно, лейтенант — промърмори Хешъл и ѝ представи гостите си.

— Приятно ми е — сдържано отвърна Тагърт.

— Тези хора са от НАСА и работят по проблемите на опасните отпадъци в Космоса — уточни директорът.

— „Либърти“? — изгледа ги въпросително Тагърт.

Хешъл кимна, скъса листа от бележника си и ѝ го подаде.

— Искам да събереш тази информация.

Очите ѝ се плъзнаха по списъка и тя поклати глава.

— За част от нея трябва да се ровя в архивите.

— Разбирам, но работата е спешна. Остави всичко останало на втори план.

Тагърт работи без прекъсване до свечеряване, събирайки исканата от Хешъл информация за десетина години назад. Когато свърши, прехвърли данните върху няколко диска и лично ги занесе на Килкъни и Тао в хотела им.

Килкъни ѝ предложи вечеря като компенсация за труда, но тя отказа, макар и с известно колебание. Този червенокос младеж имаше приятно излъчване и се държеше мило. На практика беше изморена и единственото ѝ желание беше да се прибере у дома, да съблече униформата и да вземе един продължителен хладен душ.

Отби от магистралата в района на Шилоу и се насочи към телефонната кабина в близост до някаква бензиностанция.

— Ало? — прозвуча гласът на Моу.

— Имам информация за вас.

— Слушам.

Тагърт описа посещението на двамата консултанти от НАСА и желанието им да получат информация за повредени спътници.

— Посочиха ли ги поименно? — попита Моу.

— Не. Останах с впечатлението, че става въпрос за по-общо разследване. Хората от НАСА са доста разтърсени от инцидента с „Либърти“ и очевидно искат да разберат дали сблъсъците с космически отпадъци са по-чести от това, което предлага статистиката.

— Риболов, значи…

— Вероятно. Обаждам ви се, защото в списъка, който им предадох, присъстват много от сателитите, които сме обсъждали в миналото. И реших, че бихте желали да се запознаете с този факт.

— Дайте ми имената на тези хора и името на хотела, в който са отседнали.

— Нолън Килкъни и Роксан Тао. Отседнали са в „Хаят“, близо до Капитолийския хълм.

Тагърт прекъсна връзката и тръгна обратно към колата си. Помисли си, че няма да е зле да използва следващия чек за една хубава ваканция.

— Как са нещата в любимата столица? — попита Грин.

В слушалката се долавяше някакво парче на „Уайт Страйпс“, което гърмеше в апартамента.

— Жега и прах — промърмори Килкъни. — Вече разбирам защо политиците масово се изнасят оттук по това време на годината.

— А такива като теб ги оставят на комарите, а?

— Абсолютно. Слушай, имам една база данни, която искам да аутопсираш…

— Целият съм твой, както е казал безсмъртният Ленърд Коен. Какво си докопал?

— Ще го откриеш в текстови файл със заглавие „Орбитално проучване“. Намира се в моята директория и е обозначен за пряк достъп от твоя страна. Представлява огромен информационен блок за всички апарати, които са в орбита от средата на 90-те насам. От теб се иска да съставиш един общ модел.

— За колко обекта говорим?

— Около десет хиляди във всеки един момент. Почти всички са спътници с предсказуеми орбити.

— Нищо особено. Какво трябва да търся?

— Започни с „Либърти“ и изстреляния от нея спътник. Отбелязал съм точното време и място на двете нападения. Търсим спътник с чиста видимост към тях в указаното време. Аз направих някакви груби геометрични изчисления, но разчитам на твоите математически умения, за да се получи нещо наистина точно.

В слушалката се долови забързаното почукване на клавиатура.

— Аха — разсеяно промърмори Грин, очевидно вторачен в бележките на Килкъни върху екрана на компютъра си. — Ако в орбита наистина се намират десет хиляди обекта, а ние разполагаме само с две референтни точки, ще се получи един доста внушителен списък…

— В момента двамата с Роксан се опитваме да го посъкратим, но все отнякъде трябва да започнем, нали?

Джахуан, Китай

13 август

— Пожелали сте да ме видите, другарю министър? — почтително се поклони от прага на кабинета Хуанг.

— Наистина е така, сядай.

Тиан се приведе напред и опря лакти в бюрото. Докато сядаше на посочения стол, Хуанг забеляза, че очите на министъра не се отделят от някакви снимки в разтворената папка пред него. Остана така известно време, после въздъхна и тялото му се върна в нормално положение.