Том Грейс - Операция „Хищна птица“

— Това, което сте гледали по телевизията, беше нашата официална версия, госпожо — започна Ковалковски. — На практика „Либърти“ вдигна в орбита разузнавателен спътник от ново поколение, наречен „Окълъс“. Целта на тази програма е смяната на птичките от системата „Лакрос“, които използват радарно изображение. А поради факта че въпросната програма е строго секретна, прибягваме до изстрелването на новите спътници успоредно с комерсиалните, които космическите совалки изпълняват по договор с фирмата „ЗитаКом“. Между другото същата фирма произвежда и нашите спътници…

— Удобно — подхвърли Килкъни.

— И двете страни печелят — изгледа го Ковалковски.

— Това означава, че има изтичане на информация — подхвърли Тао и се обърна да погледне Барнет, който само кимна с глава.

— Колко души знаеха за тайната операция по изстрелването, полковник? — попита Оутс.

— Около тридесет, извън НРС. Главно технически персонал на „ЗитаКом“, зает пряко в подготовката на спътника за изстрелване, плюс няколко души на ръководни длъжности в НАСА. Разполагам със списък на имената им.

Джизъп почервеня от възмущение и обида, защото го бяха пренебрегнали.

— Това ще бъде отправната ни точка — кимна Макрай. — Мисля да организирам специална оперативна група от Куонтико, която да се заеме с разследването.

— Добре — кимна Оутс. — Другата част от него ще поеме ЦРУ със задачата да открие коя държава би могла да разполага с орбитално оръжие.

— Поправете ме, ако греша — обади се Килкъни. — Но атаката срещу „Либърти“ не е ли израз на открити военни действия срещу САЩ?

Оутс се замисли за момент, без да сваля поглед от лицето му.

— Всяка провокация, направена в неподходящо време, може да бъде тълкувана като такъв акт — промълви след известно време тя. — Като пример ще ви дам полетите на нашите Ю-2 над съветска територия, довели до свалянето на един от тях…

— Но не съществува ли нещо като международно джентълменско споразумение по отношение на шпионските спътници? — подхвърли Килкъни. — Ние не сваляме техните и те не закачат нашите…

— Съществува — кимна съветничката по националната сигурност. — Но от това мълчаливо споразумение изтече доста вода, вече има няколко нови държави с възможности да качат свои космически обекти в орбита. Част от тези държави се управляват от хора, за които понятието „джентълмен“ не означава нищо.

— Мисля, че прибързваме — намеси се Барнет. — В момента над главите ни се въртят четирима души, а някъде в орбита ги дебне опасно оръжие. Длъжни сме да открием кой стои зад него, при това бързо и без да вдигаме шум. Трябва да се държим така, сякаш не подозираме нищо и нямаме представа за същността на трагичния инцидент отпреди два дни. Независимо какво ще бъде решението на президента за справедливото възмездие, не трябва да забравяме, че още четири живота зависят от нашата ефективност.

Долгрен, Вирджиния

— А тук, в Центъра за проследяване, водим статистика за всичко по-голямо от топка за бейзбол, което се намира в орбита… — обясняваше Хешъл, докато водеше Килкъни и Тао по обратния път към кабинета си.

На вратовете на двамата висяха оранжеви карти, които определяха статута им на временни посетители. Военните и цивилните служители на Управлението за космически изследвания също носеха идентификационни карти със снимка, от които личеше достъпът им до различните департаменти. Хешъл вкара своята в процепа на електронната ключалка и вратата на кабинета се отвори.

— По последни изчисления водим на отчет някъде около десет хиляди обекта — добави той.

— И знаете точната позиция на всеки от тях във всеки даден момент? — любопитно го погледна Тао.

— Малко или повече, да — отвърна домакинът. — Да ви предложа кафе?

Гостите отказаха и седнаха на посочените им столове.

— А как точно го правите? — попита Тао.

— Ще ви покажа.

Хешъл размърда мишката си върху подложката с контурите на изтребител Ф-117А, кликна веднъж и на мониторите се появи изображението на земното кълбо.

— Това е Оградата — промърмори той и посочи бледожълтата мрежа, която се издигаше от южната част на САЩ вертикално към Космоса.

— До каква височина достига? — попита Килкъни.

— Приблизително двайсет и пет хиляди километра.

— Но нали има и спътници на по-висока орбита?

— Има — кимна Хешъл. — Те летят на тази геостационарна орбита над екватора, на височина 34 хиляди километра. Тук се намират и големите телекомуникационни спътници.