Том Грейс - Операция „Хищна птица“

„Зевс-2“ беше издължен и строен космически апарат с матирано външно покритие, което не отразяваше абсолютно нищо, освен главната му цел. Той беше оръжие, проектирано и създадено от Рейни.

На практика това беше вторият спътник, създаден от малкия екип елитни инженери и конструктори на Секретния отдел за отбранителни системи към компанията „Скай Еърспейс“. Първият беше прототип, изстрелян през януари 2001 г. В орбита той доказа на скептиците от Пентагона колко добра е елегантната му конструкция, създадена от Рейни.

Ансън още помнеше деня, в който Си Джей Скай посети лабораториите на СООС и съобщи, че правителството е възложило на „Скай Еърспейс“ голяма поръчка за изграждането на част от орбиталната система за противоракетна защита на страната. Изпиха се десетки литри шампанско, раздадоха щедри премии. Скай умееше да цени работата на своите талантливи специалисти.

Но макар че получаваше огромни суми и ценеше високо мнението на своята работодателка, при изпълнението на програмата „Зевс“ Рейни се мотивираше от други неща. Най-вече от разпространението на оръжията за масово унищожение. В момент, в който Съединените щати и Русия започнаха да демонтират своите междуконтинентални балистични ракети и различни други системи за масово унищожение, по света се създаваха нови оръжия — най-вече в страни с установена диктатура. Чувството за дълг беше нещо, което Рейни наследи от баща си. По тази причина беше готов да използва всичките си сили и умения за защита на своята родина, към която изпитваше чувство на гордост и преклонение.

Татко с право би се гордял, ако можеше да види как дебеличкото му късогледо момче изработва система за надеждна защита на старите и добри Американски щати, помисли си той.

— Двигателните системи готови за старт, шефе — докладва старши инженерът на екипа.

— Отлична работа, дами и господа — обяви Рейни. — „Зевс-2“ вече има сертификат за полет. А сега нека го опаковаме за предстоящото пътуване до Лонг Бийч…

Вашингтон

Шофьорът свали Пенг Ши близо до пресечката на Седемнадесета улица и авеню Пенсилвания, след което изчезна в столичния трафик в очакване да бъде повикан отново. Облечен с лек панталон и жълта фланелка за голф, Пенг без проблеми се смеси с пъстрата тълпа в центъра на града. На врата му висеше скъп дигитален фотоапарат, чийто калъф се поклащаше на рамото му. Повечето минувачи го вземаха за японски турист.

Когато получи заповедта за проследяването, Пенг прекрати обичайната си дейност като младши сътрудник в икономическия отдел на посолството и с нескрито удоволствие се отдаде на оперативната работа. Два бяха фактите от биографията на обекта, върху които концентрира вниманието си: в момента Нолън Килкъни се занимаваше с рискови инвестиции, а преди това беше служил в специалните части на американските ВМС.

По време на инструктажа беше предупреден, че по всяка вероятност обектът ще се насочи към огромния комплекс на ЦРУ в Ленгли, Вирджиния. Но колата, изпратена да посрещне Килкъни на военновъздушната база „Ендрюз“, го закара директно в старата офис сграда на Управлението, разположена непосредствено до Белия дом.

Построена през 1888 година за нуждите на флота, Министерството на отбраната и Министерството на външните работи, в момента тази сграда се използваше от вицепрезидента и висши чиновници от канцеларията на Белия дом. Целта на визитата на обекта все още не беше известна, но полученото от него послание, явно, беше привлякло вниманието на отговорните фактори в американското правителство.

Килкъни спря само за минута на контролния пост на входа, след което бързо изчезна във вътрешността на сградата.

Очевидно го очакват, отбеляза Пенг.

— Здравей, Нолън.

До болка познатият зноен глас прозвуча в секундата, в която Килкъни премина през пропуска и въоръжената охрана на старата сграда. Очите му бързо откриха фигурата на Роксан Тао, която го чакаше до гишето за информация. Беше облечена в елегантен черен блейзър, копринена блузка и скромна пола. Дългата ѝ черна коса беше прибрана на тила.

— Намери ли ми костюма? — попита той.

— Баща ти прерови гардероба, а аз се погрижих всичко да е в тон — кимна Тао.

— Благодаря ти. И той е далтонист като мен…

— Изненадана съм, че не си взел някоя официална дреха със себе си.

— През цялото време работих на една подводница в компанията на Грин. Това едва ли е най-подходящото място за официално облекло.