Том Грейс - Операция „Хищна птица“

— Права е — обади се Тош, след като гледа известно време към спътника. — Върти се като перката на вентилатор. Заходим ли отдолу, ще го направим на салата, но ако позиционираме „Либърти“ отпред…

— Ще получим достъп до центъра на гравитационното му поле — довърши вместо него Лънди. — Ще можем ли да го докопаме от подобна позиция?

— Може би — въздъхна Пит. — Но ще го разберем на място…

— Това ме устройва. Вие, двамата, идете да облечете скафандрите, а ние с Тош ще подготвим излизането.

Лънди ги изчака да отплуват към далечния край на кабината и кимна на Тош. Пилотът включи програмата за ъпгрейдване в движение, с която Джизъп бе захранил компютърните терминали на совалката. В резултат бе прекъсната връзката между вътрешната телевизионна система и системата за комуникации.

— „Либърти“, тук Хюстън — пропука в слушалките им гласът на ръководителя на полета.

— Чувам ви, Хюстън — отвърна Лънди, който очакваше това включване.

— Командният център регистрира прекъсване в бордните комуникации.

— Проверяваме, Хюстън. — Без да чака подкана, Тош влезе в процедура за откриване на грешката. — Действително няма връзка с центъра, но вътрешната комуникационна система работи. Да продължаваме ли процедурите по прибиране на спътника?

— Разбрано, „Либърти“. Имате разрешение за операцията — отвърна Джизъп. — Просто ще я извършите, без да ви надничаме през рамото…

Керълайн зае позиция в товарния отсек. Носът на совалката плавно се наведе надолу, към огромното кълбо на Земята. Механичната ръка се плъзна към предния край на отсека, изскочи навън и зае позиция към бавно въртящия се сателит. Приличаше на сребърно копие, готово за бой. Под самия му връх висеше малката работна платформа на Пит, който чакаше с протегнати ръце. Краката му бяха заключени в предпазните скоби.

Тош управляваше совалката, а Лънди му даваше указания, залепен за горния наблюдателен прозорец. Маневрата беше подобна на тази по скачането с МКС, но доста по-сложна.

— Как е, Пит?

— Насочвам се към централната част.

Увиснал в безвъздушното пространство, Пит приближаваше спътника със скорост три сантиметра в секунда. За да избегне световъртежа, той бе заковал поглед в средата на корпуса му. „Окълъс“ се въртеше с умерена скорост, но масата му беше няколко пъти по-голяма от тази на астронавта.

— Метър и половина — извика Пит с желанието да улесни Тош. — Метър… Петдесет сантиметра… Стоп!

Готов за командата, Тош светкавично включи маневриращите двигатели и совалката се закова намясто. Спътникът се въртеше на една ръка разстояние от платформата. Тялото на Пит се стегна като на змия пред атака. Съзнанието му направи опит да фрагментира корпуса на отделни, неподвижни елементи, търсейки най-добрата възможност за захват.

После се стрелна напред. Едната му ръка успя да улучи плоската страна на корпуса, но другата се размина с него. Обемистият скафандър попречи на прецизността. Спътникът се завъртя и част от металната рамка се заби в китката му.

— Мамка му! — извика той и неволно се отдръпна.

— Добре ли си? — загрижено попита Керълайн.

— Нищо ми няма! — изпъшка Пит. — Ще направя още един опит.

Този опит излезе сполучлив. Ръцете на Пит успяха да се вкопчат в скобите на рамката, но въртеливото движение на спътника продължи и лявата му ръка бързо се оказа в кръстосано положение спрямо дясната, а краката му се изпънаха до скъсване в осигурителните скоби. Мускулите му се напрегнаха до крайност, по челото му избиха ситни капчици пот.

— Мисля, че го забави! — извика Керълайн.

— Не с много — изпъшка Пит.

При третия опит въртеливото движение на спътника видимо намаля, а при четвъртия се прекрати напълно. Дишайки тежко, Пит продължаваше да стиска ръкохватките. Имаше чувството, че ако ги пусне, въртенето ще се възобнови.

— Добре ли си? — попита Керълайн.

— Поизмъчих се, но нищо ми няма — задъхано отвърна той. — Започвам подготовка за закрепване към механичната ръка.

Тош включи камерата на върха на ръката и получи отлична видимост към покрития с предпазно фолио „Окълъс“. Леко завъртя обектива и го фиксира върху планката за захващане. Ръката бавно се плъзна към нея, докосна я, сякаш да я опознае, след като заключващото устройство меко щракна.

— Добър захват — докладва Пит. — Можеш да го придърпаш към трюма.

— Потърпи още малко, Пит. Не искам да чакаш прекалено дълго на върха на елхата…

„Зевс-1“ се рееше на височина четиристотин километра над Азия. Благодарение на няколко прецизни корекции елиптичната му орбита обхвана движещата се совалка точно в определения момент. Космическият апарат наближаваше своя перигей — максимално близката до повърхността на Земята точка, която се намираше само на триста и двадесет, километра от нея. Приблизително на същата височина летеше и „Либърти“.