Том Грейс - Операция „Хищна птица“

— Стартирам прехвърлянето — обяви Тош.

Механичната ръка на совалката освободи „Цвики-Волф“, сгъна се и бавно се прибра в товарния отсек.

Проследил процедурата отблизо, Пит вдигна ръка и обяви:

— Ръката прибрана, „Либърти“.

Анализаторът „Цвики-Волф“ се поклащаше на не повече от пет-шест метра от мястото, което бе заела Келси. Моли бавно завъртя механичната ръка на станцията и апаратът описа дъга — напред и нагоре, докато най-после спря в близост до горния край на мачтата.

— Завърти в посока, обратна на часовниковата стрелка, Моли — обади се тя. — Десет градуса, не повече.

Моли проучи изображението, предавано от телевизионната камера, монтирана върху пакета с животоподдържащите системи на гърба на Келси. Мястото за монтаж на анализатора ѝ пречеше да види точното разположение на апарата в момента.

— Ясно, разбрах.

Товарът бавно се завъртя над главата на Келси.

— Още малко, още малко… Добре. Задръж така. Сега спускай…

Келси внимаваше да не мърда, за да не пречи на колегите си да следят маневрата.

— Още съвсем малко… Стоп!

Сложното механично устройство покорно спря. Келси заключи обувката си в една от помощните скоби, хвана кабелните накрайници и щракна куплунгите.

— Имате ли сигнал?

— Да, ясен и стабилен — прозвуча гласът на Моли.

Включвайки тридесет и шестволтовия универсален ключ от личния си инструментариум, Келси започна да стяга скобата, която придържаше анализатора към мачтата. На Земята завиването на тези шест болта би отнело не повече от пет минути, но тук, увита в деветпластовия пашкул на скафандъра и работеща в условията на микрогравитация, тя се справи за тридесет и пет минути с цената на много нерви и търпение. Когато свърши, провери едно по едно леглата на всички придържащи скоби. По гърба ѝ се плъзна струйка пот, последвана от втора, трета… Слънцето отново увисна над главата ѝ — за втори път в рамките на тази космическа разходка.

— Апаратът е прихванат здраво — обяви тя.

— Изтеглям ръката — каза Моли.

Келси изчака маневрата, после освободи крака си от осигурителната скоба и бавно започна да слиза от мачтата, придържайки се с ръце. Стъпи на покрива на ЦПМ, завърза се за друга скоба и отвори капачето на контролния панел. Вътре имаше два чудовищно големи бутона, предназначени за употреба от дебели ръкавици. Само единият беше осветен.

Тя го натисна и мачтата започна да се разгъва на телескопичните си елементи. Когато и последният от тях щракна намясто, екранчето във вътрешността на панела светна в зелено. Вторият бутон се освети в момента, в който разгъването приключи.

— Преди седемдесет години, наблюдавайки движението на галактиките, Фриц Цвики стига до заключението, че 9/10 от Вселената е непозната за нас — подхвърли Келси. — А ярката материя на небето над главите ни е съвсем малка част от това, което всъщност се намира там. Останалото е загадка и мрак. Тази апаратура, получила имената на двама учени пионери, които търсят теоретично обяснение за всичко, ще ни позволи да проникнем в мрака и да придобием нови познания за света, който обитаваме…

Пръстът ѝ натисна втория бутон. Високо горе над нея се задействаха десетки прецизни електродвигатели и конструкцията започна да се разгъва. Монтирана върху хоберманови сфери, антената на „Цвики-Волф“ бавно се превърна в блестящ кръг с диаметър тридесет метра.

— Това нещо е огромно — впечатлено промърмори Пит.

— Има си и прякор — закачливо подхвърли Келси.

— Какъв? — обадиха се няколко гласа едновременно.

— Цвики е бил труден характер като повечето гении… Наричал сътрудниците си сферични копелета просто защото бил убеден, че всички хора са копелета. А по време на конструирането на анализатора този прякор неусетно се прехвърлил върху него.

Бойна подводница на САЩ „Вирджиния“

9 август

— Пак губим образ — промърмори Килкъни. Грин стана и пристъпи към колегата си пред холографския екран. Изображението бавно се разпадаше, елементите му изчезваха един по един. Скоро екранът се опразни. Това им се случваше периодично през последните няколко дни, а цялостното решение на проблема продължаваше да им убягва.

— Бях сигурен, че сме го хванали — притеснено въздъхна Грин.

— Необработените данни просто са прекалено много и компютрите не могат да се справят.

— Започвам да мисля, че си прав.

Джонстън влезе в торпедния отсек и се втренчи в двамата изследователи, които мрачно се взираха в празния екран, търсейки начин да се преборят с един хлъзгав и опитен математически противник. Водеше със себе си двама матроси. Спря за момент на прага, но нито Грин, нито Килкъни реагираха на появата му.