Том Грейс - Операция „Хищна птица“

— Търсите бъдещето в кристалната си топка, а? — прогърмя капитанът на „Вирджиния“.

— О, извинявайте, капитане. Не ви видяхме, че влизате.

— То е ясно. Господа, длъжен съм да ви предупредя, че изглеждате като изчегъртани от палубата. Кога за последен път сте спали?

— Аз дремнах петнайсетина минути преди около десет часа — отвърна Грин.

— Жалка история. Вижте, аз здраво юркам екипажа си, но всеки негов член има привилегията да спи по осем часа на денонощие. Липсата на сън убива подводницата по-лесно и от торпедо. Тази вечер ви нямаше на капитанската маса и затова наредих на момчетата да ви донесат малко храна. Кафето е без кофеин.

— Благодаря — усмихна се Килкъни.

Джонстън се обърна към матросите, изчака ги да оставят чиниите със сандвичи и каната с кафе на близката масичка, после кимна с глава:

— Свободни сте.

Матросите излязоха.

— Хайде, господа, започвайте — нареди Джонстън и си наля чаша кафе. Очите му не се отделяха от празния екран.

Бойните действия под водата приличаха на детската игра „Сляпа баба“, при която противниците се чуват, но не се виждат. А тези двама цивилни бяха донесли на борда някаква научна магия, ослепителен проблясък на новите технологии, които някой ден биха могли да осигурят на американския флот огромно предимство пред потенциалните противници.

— Е, докъде стигнахте? Ще успеете ли да го задействате пак?

— Да го задействаме ли? — погледна го Килкъни. — Разбира се, но само за кратко време. Програмата ни очевидно не може да се справи с потоците звукови данни, прииждащи от вашия пасивен сонар.

— И вие не сте в състояние да я настроите така, че да действа постоянно?

— Ще стане — каза Грин. — Проблемът е математически и има връзка с паметта. Труден, но разрешим.

— Ако това ви успокоява, ще призная, че много ни помогнахте да открием онези три подводници…

— Значи все пак сме си заслужили хляба — мрачно се усмихна Килкъни.

— Много повече. В момента подготвям доклада си за експеримента. Въпреки техническите трудности аз съм убеден, че акустичната дневна светлина е устройство, което флотът трябва да усвои на всяка цена. Доколкото зависи от мен, ще настоявам да получите всичко необходимо, за да довършите работата си докрай.

Лонг Бийч, Калифорния

10 август

— НАСА определено тръгва да спасява спътника на „ЗитаКом“ — съобщи Моу.

— Кога? — попита Скай.

— Утре.

— Не виждам смисъла. По-разумно е да си приберат застраховката и да започнат строежа на нов сателит. Прибирането на този за ремонт и повторно изстрелване е финансово безумие.

Скай скръсти ръце и се облегна в стола си.

— Независимо дали е разумно или не, те, явно, са решили да го сторят — каза Моу. — Вероятно онези от НАСА все още мечтаят да се докажат…

— Ако приберат този сателит, със сигурност ще съберат достатъчно доказателства, за да ни тикнат в затвора и да закрият компанията. Силно се надявам, че горивото на „Зевс-1“ ще стигне, за да довърши работата си.

— Искаш още един удар?

— Няколко дупки в повече няма да им попречат да го приберат — поклати глава Скай.

Моу внимателно я погледна. След всичките години под нейно ръководство беше убеден, че Си Джей Скай е човек, който не си оставя магарето в калта, независимо колко трудна и неприятна е съответната мисия.

— Това рано или късно щеше да се случи, Оуен — подхвърли тя.

Моу светкавично прецени какво означават думите ѝ.

— Загубата на още една совалка би могло да доведе до закриването на НАСА — внимателно подхвърли той.

— Ще се оправят — тръсна глава Скай. — Винаги са се оправяли. От друга страна, това ще прекрати за доста време изстрелването на търговски спътници.

— Което ще бъде поето от нас… Значи е решено?

Скай кимна.

— В такъв случай отивам да събера данните за новото прихващане.

Пърл Харбър, Хавайските острови

10 август

— Този човек ли разкри позициите ми? — прозвуча остър въпрос в момента, в който Килкъни влезе в заседателната зала.

Командир Майк Гранског стоеше до дългата маса от масивен бук, върху която бяха пръснати големи навигационни карти — вероятно с маршрутите на трите подводници, проследени и засечени от „Вирджиния“. Рунтавите му вежди влизаха в ярък контраст с хилавата, почти отсъстваща растителност по главата му.

На председателското място седеше вицеадмирал Джак Доусън, някогашният командир на Килкъни, който в момента изпълняваше длъжността началник-отдел „Специални бойни операции“ на ВМС. Когато Килкъни се уволни от редовна служба, късо подстриганата коса на адмирала сивееше само по бакенбардите, но днес главата му беше съвсем побеляла.