Том Грейс - Операция „Хищна птица“

Докато ги нямаше, Грин продължи да следи бавно движещия се обект, опитвайки се да определи формата му. В момента тя силно наподобяваше издължен ромб.

— Това ли е целта според вас? — попита Джонстън, навеждайки се над екрана. — Прилича на пясъчна буря…

— Има нещо такова — призна Грин. — Но през последните пет минути задържа тази форма, без никакви изменения…

Джонстън хвърли поглед към лейтенанта, който кимна с глава. Пръстът му натисна копчето за вътрешна връзка.

— Пункт за управление, говори капитанът.

— Слушам ви, сър — отговори първият помощник.

— Завой дясно на борд, едно-осем-нула градуса. Изключете защитните екрани.

— Едно-осем-нула, дясно на борд, слушам, сър.

Джонстън изключи връзката и промърмори:

— Сега ще видим каква цел сте открили…

Разлятото петно на екрана бавно се завъртя и съответствие с маневрата, изпълнявана от „Вирджиния“. Излизайки от акустичната турбулентност на изключените защитни екрани, то бавно започна да се изпълва със съдържание. Пред очите им изплува заобленият корпус на ядрена подводница, клас „Охайо“.

— Пресвета Майко! — смаяно прошепна лейтенантът.

— Проклет да съм! — изръмжа Джонстън, без да отделя очи от триизмерното изображение на „противника“. — Имрън, ти току-що закачи на колана си цял ракетоносец!

МКС

8 август

Келси освободи въздушната ключалка и предпазливо надникна навън. Долу, на четиристотин километра под МКС, Западното полукълбо тънеше в мрак. Централните равнини бяха покрити с плътни, прорязвани от мълнии облаци. Можеше само да си представи торнадото, което вилнее под тях.

Всесилното присъствие на природата се виждаше по всяко време, най-вече във взаимодействието на земята и въздуха, океаните и реките. От орбита се виждаха и всички по-силни урагани, пясъчни бури и горски пожари. Част от безбрежната, яркосиня повърхност на Тихия океан беше покрита от димния шлейф на вулкана, изригнал на остров Лопеви. Учените вече предсказваха слабо повишаване на температурата в глобален мащаб, което неминуемо щеше да бъде причинено от огромното количество пепел в атмосферата.

В затъмнената част на планетата блестяха островчета от ярка светлина. Сан Франциско, Лос Анджелис, Финикс, Мексико сити, изброяваше безмълвно Келси. Според един стар и доста разпространен мит единственото човешко творение, видимо от Космоса, била Великата китайска стена. Но тя се беше убедила със собствените си очи в несъстоятелността му, а в допълнение откри, че мащабите на човешката дейност са най-осезаеми през нощта.

— Излизам — съобщи в микрофона тя.

— Гледай да не се спънеш — шеговито подхвърли Валентина.

Келси се завъртя до положение, в което Земята остана зад гърба ѝ, после се плъзна през отвора. Продължи пътя си нагоре и спря едва когато стигна до най-горната метална релса на носещата конструкция — една шестоъгълна рамка с дължина около шейсет метра, чиито краища завършваха с бавно въртящите се слънчеви панели. Общата площ на космическата станция беше колкото две футболни игрища, поставени едно до друго.

Перпендикулярно на главната носеща колона бяха подредени шестте модула на станцията. Към тях, под прав ъгъл, бяха монтирани още два, които осигуряваха достатъчно площ за научната апаратура и място за почивка на седем души. В задната част се намираха руските модули, докато тези отпред — огромни цилиндрични пури, бяха произведени в САЩ и останалите участници в международната космическа програма.

Келси се спусна на покрива на американския лабораторен модул, а оттам се насочи към Разклонение №2. Трите му лъча се заемаха от лабораторни модули, а четвъртият бе запазен за логистичните модули, използвани от совалката за доставка на припаси.

Използвайки специалните скоби за захващане, тя измина десетте метра, които я деляха от вертикално насочения центробежен приспособителен модул (ЦПМ) — истински връх на серия от научни изследвания, продължили години. Те бяха дело на малкия, но всеотдаен колектив, проектирал и построил анализатора на невидимите космически частици „Цвики-Волф“.

Подобно на „Хабъл“ и „Чандра“, „Цвики-Волф“ беше наречен на името на прочут астроном — в случая на ексцентричния американец от швейцарски произход Фриц Цвики, който през 1933 г. теоретично доказва съществуването на тъмна, невидима материя във Вселената. Добавката към наименованието на анализатора беше фамилията на теоретика физик Джон Волф, убит в края на четиридесетте години. Неотдавна бяха открили както гроба му, така и бележниците му с изключително ценни записки, предоставили на научната общност вълшебния ключ към същността на загадъчната тъмна материя, описана от Цвики. Окуражена от подхода на Волф, тази общност бързо си осигури частни източници на финансиране и успя да създаде апаратурата за експериментиране в орбита. Апаратура, която в момента се намираше в товарния отсек на „Либърти“.