Том Грейс - Операция „Хищна птица“

— Желаете ли по-близък план? — попита Грин.

Преди Джонстън да отговори, подводницата изчезна от екрана и на мястото ѝ се появиха триизмерните очертания на пет сиви кита от типичния за тези ширини на Тихия океан вид. Разтворили огромните си челюсти, те усърдно се тъпчеха с планктон.

— Невероятно! — прошепна Джонстън, неспособен да отдели очи от гледката. — Това е просто като…

— Като че ли някой е запалил лампата навън — подхвърли Килкъни. — Това е и основната цел на този проект — да виждаме в тъмното. А след като харесахте нашите китове, вероятно ще харесате и подводниците ни…

Хюстън, Тексас

6 август

— Съжалявам за закъснението — рече Фред Джизъп, докато влизаше в заседателната зала.

Появи се последен, въпреки че спешното заседание беше организирано в Космическия център „Джонсън“ именно заради него. Като директор на полетите той не можеше да пътува до Вашингтон по време на мисия на совалката. Джизъп изглеждаше доста раздърпан — краищата на ризата му се подаваха над възпълната талия, а под мишницата му се подаваше дебела, претъпкана с документи папка.

В далечния край на правоъгълната заседателна маса го очакваха двама души. Вече познаваше Линда Риърсън, с която се беше срещал няколко пъти след назначението ѝ за директор на НАСА преди три години. Макар и чиновник от кариерата, тя имаше богата научна биография и ценеше мисиите на агенцията. Той я уважаваше заради настойчивостта, с която защитаваше бюджета на НАСА пред комисиите в Конгреса, но според някои слухове бе получила поста си по силата на една секретна директива за засилено участие на жените от афроамерикански произход в управлението на страната.

— Здравей, Линда — леко ѝ се поклони Джизъп, после протегна свободната си ръка на мъжа в тъмносин костюм.

Бен Ковалковски се представи и здраво стисна ръката му. Джизъп пусна папката си на масата и седна.

— Радвам се, че успя, Фред — усмихна се Риърсън. — Извинявай за поканата в последния момент. Дано не сме те хванали в неподходящо време.

— На практика си е точно така — въздъхна Джизъп и прокара пръсти през оредялата си коса. — Трима от астронавтите на совалката се подготвят за излизане в открития Космос, а след няколко часа и „Цвики-Волф“ трябва да бъде пуснат в орбита.

— Другата част от товара на „Либърти“ — поясни Риърсън, обръщайки се към Ковалковски. — Фред, преди да започнем, искам да споделя с теб една строго секретна информация. Имаме официално разрешение, защото става въпрос за ситуация, която вероятно те засяга съвсем пряко.

— Разбирам — кимна Джизъп.

— Целта на тази среща е да обсъдим спътника, който изстреляхме от „Либърти“ преди два дни. Възникна проблем.

— Извеждането в орбита стана без грешка, предаването на управлението на „ЗитаКом“ — също — озадачено я погледна Джизъп.

— Проблемът възникна след изстрелването — обади се Ковалковски.

— Значи вие сте от „ЗитаКом“, така ли?

— Не.

Недоумението на Джизъп се усили.

— Полковник Ковалковски е от НРС — натъртено поясни Риърсън.

— Нима искате да ми кажете, че сме изстреляли в орбита един шпионски сателит?

Риърсън кимна.

— Защо не бях в течение?

— От съображения за сигурност — строго отвърна директорката на НАСА. — Получи нужната информация за изстрелването на поредния комуникационен спътник.

— Но това птиче не е било комуникационен спътник.

— Такова беше — поклати глава Ковалковски. — Един много специален комуникационен сателит.

— Хитро — отвърна Джизъп, без изобщо да се впечатли от тази словесна еквилибристика. — Вижте, знам какво прави НРС и напълно го подкрепям. По дяволите, ние и преди това сме изстрелвали разузнавателни апарати. Какво му е специалното на този?

— Имаше по-особено предназначение — каза Риърсън.

— В смисъл?

— В смисъл че нямахме желание да бием камбана за изстрелването му — обясни Ковалковски. — Изстрелванията от Вандербърг се следят много внимателно. Те наблюдават ракетите ни и ние наблюдаваме техните.

Ковалковски не пожела да уточни кои бяха те. От първите дни на космическата надпревара наблюдаването на космическите стартове беше надеждно средство за преценка на техническите възможности на противника. Сега в играта участваха няколко страни и тайното извеждане в Космоса отдавна беше невъзможно. От спецификата на товара и траекторията на ракетата можеха да се научат много неща за целта на изстрелването.