Том Грейс - Операция „Хищна птица“

— Което е равносилно да му подпишеш празен чек — засмя се Килкъни, притягайки с найлонов клипс последния сноп фиброоптични кабели. — Готово — добави той, след като върна панелите по местата им. — Аквариумът е сглобен.

— Браво, а сега ела да ми удариш едно рамо с проклетия интерфейс. Според мен шибаната компютърна система на тоя кораб отлично знае, че не съм моряк.

— Това не е кораб, а лодка.

— Какво?

— Във флотата надводните морски съдове се наричат кораби, а подводните — лодки.

— Извини невежеството ми по отношение на морската терминология. Би ли бил така любезен да си домъкнеш задника тук и да ми помогнеш да се ориентирам в електронната мрежа на тази лодка?

— С удоволствие.

Килкъни се настани до Грин, придърпа лаптопа и набра комбинацията за схемите на сензорните детектори. Подобно на всички членове на екипажа, двамата изследователи бяха облечени в сини комбинезони. По отношение на обувките имаха свободен избор, при условие че подметките им са гумени. Килкъни предпочете чифт маратонки „Окли Асълт“, а Грин — индивидуалист както винаги, се наконти с фрапиращи жълто-черни кецове, направени от брезент.

С гладко избръснатото си лице и късо подстриганата си рижа коса Килкъни почти не се различаваше от екипажа на „Вирджиния“. За разлика от него Грин беше обект на любопитни погледи, в които имаше и завист, и отвращение. Причината беше в ярката му индивидуалност, напълно несъвместима с военната дисциплина. Професионалните моряци биха могли да приемат сивеещата конска опашка и козята брадичка на кльощавия компютърен гений, но откровено се присмиваха на татуировката на рамото му: палав елф, клатещ крака от рога на месечината. Върху тялото на истинския мъж може да бъде изрисуван орел или мацка с гъвкаво тяло, но не и някакво тъпо джудже.

Люкът на торпедния отсек с трясък се отвори и Килкъни неволно извърна глава. Видял фигурата на Джонстън, той механично се изправи и застана мирно. Потънал в данните, които продължаваха да се точат на екрана, Грин въобще не забеляза появата на капитана.

— Продължавайте — разпореди се Джонстън, придърпвайки люка след себе си. — Не е нужно да го правите, защото сте цивилен…

— От обстановката е, сър — усмихна се Килкъни. — Навиците никога не умират… С какво можем да ви помогнем?

— Отбих се да видя докъде сте стигнали — отвърна Джонстън с онзи тон, до който прибягват командирите, на които им е писнало от празни приказки.

— Цялото ни оборудване вече е сглобено и работи, но имаме проблеми с включването му към мрежата на подводницата. Решението за този експеримент бе взето в последната минута и това ни принуждава да импровизираме.

— Разбирам — сковано кимна Джонстън, помълча малко, после добави: — Имам проблем в контролния отсек и силно се надявам да включите проклетия сонар. Защото в момента състоянието е такова, че не можем да разберем дали пред „Вирджиния“ се мотае някой любопитен кит или нещо друго…

— Проблемът ви е решен — обади се Грин, наблюдавайки със задоволство редицата от конкретни данни, която започна да запълва екрана пред него.

— Получи ли обратната връзка? — любопитно се обърна Килкъни.

— Страшен хакер си, мой човек — ухили се Грин и вдигна ръка с извърната длан, очаквайки пляскането на Килкъни.

— Този малък и сладък код заслужава да намери място в личната ми колекция.

— Хей, какви ги дрънкате вие двамата? — пожела да узнае Джонстън.

— Както вече споменах, софтуерът на „Вирджиния“ не беше пригоден за това, което вършим — поясни Килкъни. — Първоначалните ни опити да се включим не дадоха резултат, ако не броим факта, че глътнаха част от информацията ви.

— Това вече го видях на сонара.

— Да не говорим, че техническите справочници, които вашите хора ни предложиха, не стават за нищо — добави Грин.

— Както повечето от плявата, наречена компютърна документация…

— И как решихте проблема, момчета?

— Импровизирахме — отвърна Грин, без да прекъсва работата си на клавиатурата. — Тук трябва да добавя, че колегата, който в момента се занимава с рискови инвестиции, все още умее да мисли като хакер, когато това се наложи…

— Съставих две малки програми специално за захранването с данни — поясни Килкъни. — Разбира се, подарявам ги на вашите момчета горе, но за момента… — Млъкна, за да проучи някакъв нов прозорец, който току-що изскочи на екрана, после добави: — За момента изглежда, че ще успеем да постигнем синхрон и да започнем да получаваме данните в реално време.