Том Грейс - Операция „Хищна птица“

На път за вкъщи Тагърт спря на една крайпътна бензиностанция с кафе-бар и напълни догоре резервоара на своя фолксваген „Бийтъл“. После се насочи към телефона на стената и започна да го зарежда с монети за междуградски разговор. В чантичката си имаше мобилен телефон, но инструкциите ѝ забраняваха употребата му. Набра поредица от десетина цифри и зачака.

— Моля — разнесе се в слушалката гласът на Оуен Моу.

Тагърт моментално го позна — равнодушен тенор, лишен от всякакви емоции. За собственика му знаеше съвсем малко: само името му и фактът, че се интересува от комуникационни спътници. Точно този интерес лежеше в основата на връзката им: тя му даваше съответните сведения, а той ѝ плащаше. Чисто делови отношения. Не се интересуваше как този човек употребява информацията, предполагайки, че е нещо, свързано с борсата. Когато някоя фирма загуби спътник за петстотин милиона, цената на акциите ѝ едва ли се покачва.

— Мисля, че имам информация, която ще ви заинтересува — рече в слушалката тя. — Новият спътник на „ЗитаКом“ не успя да влезе в орбита.

— Благодаря ви — каза Моу и затвори.

Тагърт остави слушалката и тръгна към колата си. Сега ѝ предстоеше да реши за какво да похарчи чека на стойност пет хиляди долара, който скоро щеше да пристигне във фирмата, в която работеше на половин работен ден.

Бойна подводница на САЩ „Вирджиния“

4 август

Лейтенант Джеф Полсън излезе от контролната зала и надникна през отворената врата към съседната кабина:

— Капитане?

Командир Скот Джонстън вдигна пръст към своя първи помощник и побърза да приключи с прочита на текста, с който се бореше през последните няколко минути.

Подводничар от кариерата, Джонстън беше прекарал по-голямата част от последните седемнадесет години под вода и по тази причина имаше честта да командва „Вирджиния“. Разновидност на клас „Морски вълк“, този кораб беше първият от серията подводници с повишена антирадарна защита, способни да нанасят светкавични удари както в дълбоки води, така и в крайбрежните плитчини.

— Шибана фантастика — промърмори Джонстън, поклати глава и се извърна към мъжа на прага: — Казвай, Джеф.

— Приближаваме центъра на квадрата — докладва Полсън. — Как ще наредите да процедираме?

— Поддържаме сегашната дълбочина, намаляваме скоростта на пет възела. Правим широк кръг. Възнамерявам да поостанем малко, без да вдигаме шум. Нека видим дали няма да си имаме компания. Как е сонарът?

— Продължава да подава сигнали. Не знам какво правят двамата ни гости, но в момента системата действа в диапазон, който може да открие друга подводница само в някоя от подводните пещери.

Джонстън издаде някакъв ръмжащ звук, който би могъл да мине и за иронично недоверие.

— Няма начин капитанът на „Невада“ да се пъхне в такъв капан. Преди да поема първото си самостоятелно назначение, бях помощник на Майк Гранског и знам, че е хитро копеле, истински цар на маскировката.

— Може би новото оборудване ще ни помогне да го открием.

— Нали знаеш, че съм от Мисури — промърмори Джонстън и прегъна страницата на инструктажа. — А това значи, че искам да видя. Какво мислиш за тая „Акустична дневна светлина“?

— Вероятно някакъв нов вид пасивен сонар.

— Ехолокация и холографско изображение? Имам чувството, че скоро някой ще ни препоръча да потърсим общ език с проклетите делфини!

— Питам се защо избраха за опитно свинче точно „Вирджиния“. Чисто нов кораб, боята му още не е изсъхнала!

— Официалната заповед гласи, че участваме в този експеримент заради интегралните електронни системи, с които сме оборудвани. Максималната степен на високотехнологичното оборудване ни прави и най-подходящи за изпробване на новите технологии.

— А неофициално?

— Един от двамата ни гости долу е бивш тюлен.

— Трябва да е онзи, червенокосият, с конската опашка — кимна Полсън. — Дето никога не е помирисвал армията.

— Той е — призна Джонстън. — Бивш командир на тюлените, който наскоро получи военен чин и заповед да ръководи този проект.

— Ясно, разбирам. А „Вирджиния“ е построена за специални операции… Искат да ни почешат по гърба и да видят как ще реагираме. Има ли шанс това нещо наистина да заработи?

— Откъде да знам, по дяволите? — сви рамене Джонстън. — Аз съм прост подводничар.

Полсън се усмихна на тази иронично-скромна забележка. Преди да получи назначението си като първи помощник на „Вирджиния“, му бяха дали да прочете служебната характеристика на този човек, събрана в тридесет реда. От нея научи, че Джонстън е завършил с пълно отличие както Военноморската академия, така и университета във Флорида. А фабриката за слухове във флота твърдеше, че макар да беше поел командването на най-модерната подводница на САЩ съвсем скоро, не след дълго ще бъде предложен и за адмиралски пагони.