— Докладвай! — заповяда той и заби очи в дисплеите, които светеха зад рамото ѝ.
Руни остана невъзмутима. След шест години работа под ръководството на Ковалковски тя прекрасно знаеше какво е поведението му по време на началното извеждане в орбита на технически апарат със стратегическо значение — бюрократичният еквивалент на изстрелването на шпионски спътник. Обикновено сдържан и възпитан, в такива моменти шефът ѝ се превръщаше в нервен татко, който не може да си намери място в чакалнята на родилното.
— В момента сме на четиридесет и три минути от раздялата с „Либърти“ — тихо и отчетливо каза тя, без да сваля очи от мониторите. — Всички системи на борда работят нормално. Иначе казано, дотук всичко е наред.
— В такъв случай сме на две минути от фазата на запалването — отбеляза Ковалковски.
— Точно така — кимна Руни. — Скоро „Либърти“ ще бъде на достатъчно разстояние за безопасно включване на двигателите си.
В орбита
„Зевс-1“ бавно се приближаваше към хилядакилометровия апогей на своята полярна орбита, наблюдаваше и изчакваше. „Либърти“ вече беше минала под черното му аеродинамично тяло и в момента се насочваше към разделителната черта между деня и нощта. Разстоянието между нея и спътника, който доскоро лежеше в товарния ѝ отсек, нарастваше със стотици километри в минута.
„Зевс-1“ не обърна внимание на совалката, заковал смъртоносния си фокус единствено върху спътника, който продължаваше да се издига към своята значително по-висока орбита.
Чантили, Вирджиния
— Начало на запалването — спокойно обяви Руни.
Командата напусна работното ѝ място, премина през компютърната мрежа на НРС и стигна до комплект сателитни чинии, монтирани върху покрива на огромната офис сграда. Една милисекунда по-късно късият сноп бинарно кодирани сигнали стигна до антената на „Окълъс“.
В орбита
От оформеното като камбана сопло в опашката на „Окълъс“ излетяха синьо-бели пламъци. Там беше мястото, на което втечнените горива от различен тип се смесиха в експлозивна реакция. Краткото включване на ракетния двигател бе придружено от лека корекция в насочването и шпионският спътник навлезе в новата елипсовидна орбита, която му позволяваше веднъж на две денонощия да преминава над всяка точка на земното кълбо.
Върху набръчканото фолио на двигателя се появи червено кръгче с диаметър от около пет сантиметра. Тънкият метал проблесна за миг и се превърна в облаче сивкава пара.
Сферата на алуминиевия резервоар с течен кислород също не издържа дълго на мощния лазерен лъч, изстрелян от „Зевс-1“. Съдържанието му реагира бурно в момента, в който ледените молекули кипнаха под разрушителната топлина на лазера, надвишаваща пет мегавата. Ударна вълна с огромна разрушителна сила връхлетя през входните и изходните отвори в резервоара, предизвикани от концентрирания лъч.
Екранната защита на спътника се пръсна под ударите на стотици алуминиеви отломки. Няколко от тях проникнаха в предния сектор, унищожавайки сложната електронна апаратура, разположена там. Други пробиха съседния резервоар, също зареден с избухлива кислородна смес. Горивото се възпламени в момента, в който се превърна в газ. В резултат на експлозията, продължила не повече от секунда, „Окълъс“ се завъртя в див свредел, неподлежащ на контрол.
Чантили, Вирджиния
— Загуба на сигнал? — вдигна вежди Руни, разговаряйки с екрана пред себе си.
— Проблем ли има? — попита Ковалковски.
— Не знам. Фазата на запалването на двигателя стартира нормално… — Пръстите ѝ запрепускаха по клавиатурата с бясна скорост, опитвайки се да възстановят връзката с „Окълъс“. — Телеметрията беше добра, после изведнъж изчезна.
Ковалковски погледна централния монитор и вдигна слушалката. Тежката буца в корема му бързо нарастваше.
Долгрен, Вирджиния
В момента, в който Тим Хешъл прекрачи прага на кабинета си с чаша топло кафе в ръка, мултифункционалният телефон на бюрото му започна да жужи.
— Космически център на ВМС, служба ВМКР. На телефона командир Хешъл.
— Здрасти, Тим, безпокои те Бен Ковалковски от НРС.
— Ков? — учуди се колегата му от Военноморското космическо разузнаване. — Какво мога да направя за теб?
— Искам да анализираш една ситуация, която се случи съвсем наскоро.
— Слушам те — кимна Хешъл, затвори с крак вратата на кабинета си и седна зад бюрото.
Читать дальше