Том Грейс - Операция „Хищна птица“

Изправена до един от големите илюминатори в общото помещение, Келси внимателно наблюдаваше действията на колегите си. Тош хвана ръчката на дистанционната манипулационна система (ДМС) и активира механичната ръка. Роботизираният механизъм напусна хоризонталното си положение в дъното на товарния отсек, издигна се под прав ъгъл и спря. Предстоеше рутинната проверка на „лакътя“ и „китката“, след която Тош щеше да я включи в реалната операция.

— Свърших от тази страна — обяви Пит и започна да прибира автоматичния ключ в специалния му калъф.

— Пълен синхрон, сякаш сме го репетирали — обади се Керълайн. — Готов ли си да вдигнеш спътника, Тош?

— Напълно.

Очите на пилота непрекъснато се местеха от картината на живо, която наблюдаваше през илюминатора, към екраните на пулта, предаващи сигналите на канадските камери, монтирани в различни части на механичната ръка. Уредът бавно се плъзна надолу и стоманените му пръсти се залепиха за една точка в средната част на спътника.

— Как е?

— Захватът е добър — докладва Пит.

— Сега леко ще повдигна тая птичка, наблюдавай ме — подхвърли Тош.

Келси и Лънди гледаха като омагьосани движението на малкия джойстик. Лакътят на ръката робот леко се прегъна и тежкият около пет тона спътник бавно се отлепи от гнездото си. Джойстикът беше конструиран така, че да регистрира всяка евентуална съпротива, но такава липсваше. Това означаваше, че двамата астронавти вън бяха отстранили всички крепежни елементи.

Пит се наведе и огледа разстоянието между спътника и повърхността на палубата.

— Процеп десет сантиметра, всичко изглежда нормално — докладва той.

Тош се обърна към Келси и Лънди, на лицето му имаше дяволита усмивка.

— Сега гледайте какво става…

Движенията на ръката робот влязоха в пълен синхрон с неговите. Издигнал спътника на максимално разстояние от палубата, Тош предпазливо размърда джойстика — първо наляво, после надясно — сякаш беше диригент на невидим оркестър. Огромният апарат покорно се разклати, сякаш решил да изпълни смел акробатичен номер. В края на маневрата ръката зае максимално горно положение, спътникът се оказа само на няколко сантиметра от системата за стабилизиране на товарния отсек (ССТО)

— Браво, друже! — възторжено извика Пит. — Закова го, точно в десетката!

— Страшен съм — самодоволно отвърна Тош.

— Имаш късмет, че не счупи нещо — поклати глава Лънди. — С твоята заплата и хиляда години няма да ти стигнат, за да изплатиш тая птичка отвън…

— „Либърти“, тук Хюстън, приемам — прозвуча деловият глас на Фред Джизъп.

— Слушам, Хюстън — отвърна Лънди.

— Много хора в Центъра бяха впечатлени от номерата, които демонстрирахте преди малко.

— Много благодаря — гордо се усмихна Тош.

— За съжаление сред тях не фигурират представителите на „ЗитаКом“ — продължи Джизъп. — В момента на забележителното „слънце“ с апарата един от инженерите им замалко не припадна. Ако не възразявате, бих предложил изпълнението на задачата да завърши в рамките на правилата…

— Разбрано, Хюстън.

— Радваме се, „Либърти“. Край.

— Големият брат гледа — промърмори Лънди, хвърли кос поглед към Тош и добави: — Смятай, че си предупреден.

Пилотът кимна и насочи вниманието си към площадката за изстрелване на спътника. Самочувствието му видимо намаля. Керълайн и Пит продължиха да контролират работата на ръката робот, която предпазливо, сантиметър по сантиметър, насочи соплото на спътниковия двигател към центъра на подвижния диск.

После астронавтите се прехвърлиха в нови опорни скоби и стартираха процедурите по активирането. Спътникът не беше обикновено карго, а по-скоро самостоятелен космически апарат по подобие на „Либърти“. Керълайн провери системите за управление и задействане на двигателите, а Пит пое електрозахранването, компютрите и средствата за комуникации. Всеки етап от проверката се извършваше с безкрайно търпение и безгранично внимание, а резултатите се отбелязваха в специалния списък. Тази дейност им отне около четиридесет минути.

— Имаме пулс — обяви най-сетне Пит, след като постави прекъсвачите в работен режим и включи акумулаторите.

— Жироскопите се въртят — добави Керълайн. — Птичката е готова да полети.

В пилотската кабина Лънди включи микрофона си.

— Хюстън, тук „Либърти“.

— Слушаме, „Либърти“ — отвърна Джизъп.

— Предстои да отворим клетката. „ЗитаКом“ готова ли е да поеме пратката?