Том Грейс - Операция „Хищна птица“

— Какво ще кажете за гледката, дами? — подхвърли Лънди, изплувал от люка на пода, който свързваше работното помещение с пилотската кабина. След него се появи прошарената глава на Тош.

— Това продължава да е най-страхотната картина в живота ми! — промълви с мекия си ирландски акцент Моли, без да откъсва очи от илюминатора. — Дъхът ми буквално спира!

— Да, гледката наистина е величествена — промълви Валентина.

— Ето ги Хавайските острови — обади се Келси и неволно си помисли за Нолън, който в момента работеше по някакъв проект там.

— Тази гледка към света безспорно е една от екстрите на нашата работа — доволно кимна Лънди. — Още не ми е омръзнала, макар че това е петият ми полет. Разбира се, аз скоро ще се върна долу, докато вие ще останете в орбита далеч повече часове от мен. Ударете една жица, като се приберете. Любопитно ми е да разбера дали в един момент не ви е писнало да ни наблюдавате отгоре.

— Не мога да си представя, че това може да се случи — поклати глава Келси.

Моли погледна часовника си и с изненада установи, че времето покрай илюминаторите тече неусетно бързо.

— Предполагам, че си тук, защото е време за ИБА? — подхвърли тя.

Лънди кимна. Казано с по-прости думи, ИБА — съкращение за извънбордова активност на жаргона на НАСА, означаваше излизане в открития Космос. Предстоеше първата от общо две, предвидени за настоящата мисия. По време на първата щяха да пуснат комуникационния спътник в предварително зададената орбита, а втората беше изцяло предназначена за разтварянето на антената на детектора, който трябваше да отчита количеството и качеството на космическите частици.

— Все хубави неща — въздъхна Моли. — Давай да слизаме долу, сестро Валентина. Колегите сигурно имат нужда от нас.

— Слушам, майко игуменко.

Използвайки само два пръста, Валентина леко се отблъсна от тавана на кабината, ловко се завъртя във въздуха и без усилие се провря през люка към пилотската кабина. Моли неохотно я последва.

— Вал се справя доста добре с безтегловността — отбеляза Тош.

— И в най-добрите си мигове в Космоса не съм се придвижвал толкова добре — кимна Лънди. — Тази дама, явно, има талант за микрогравитация… — Обърна се към Келси и подхвърли: — А ти как се чувстваш?

— По-добре. Първите дванайсет часа никак не ми беше леко.

— Обикновено е така. Я ми кажи, какво беше това „майко игуменко“?

— Майтап — усмихна се Келси. — По време на подготовката ни с тренажорите Моли постоянно ни пришпорваше и момичетата я кръстиха „Майка игуменка“. А тя прие прякора си с усмивка, просто защото има великолепно чувство за хумор.

— Но това означава, че останалите сте…

— Сестри от Пресветия небесен манастир, на вашите услуги — почтително се поклони Келси.

— Това е по-добро от девици весталки — ухили се Тош.

— Тези дами? — вдигна вежди Лънди и поклати глава: — Изключено! Предлагам да останеш тук с нас, тъй като в момента на средната палуба е малко тесничко. Освен това ще можеш да се хванеш за нещо по-солидно, когато включим помощните двигатели.

— Благодаря — кимна Келси.

Тош и Лънди заеха местата си и направиха кратка проверка на уредите, които щяха да използват за преобръщането на совалката.

— Хюстън, говори „Либърти“ — рече в микрофона Лънди. — Готови сме за завъртане на сто и осемдесет градуса.

— Прието, „Либърти“ — отвърна Фред Джизъп от Центъра за управление „Джонсън“. — Имате разрешение.

Тош хвана джойстика пред себе си и внимателно го наклони наляво. Подчинявайки се на командата, малките външни ускорители, разпределени по корпуса на „Либърти“, осъществиха кратко включване на високи обороти и космическият апарат покорно се завъртя наляво. Земята и звездите в илюминатора също се завъртяха.

Лънди и Тош следяха различните дисплеи на арматурното табло, които контролираха положението на „Либърти“ спрямо Земята. Когато завъртането достигна 180 градуса, Тош върна джойстика в предишното му положение. Това доведе до включването на един допълнителен двигател, който прекрати въртеливото движение.

— Много ме бива, мамка му! — победоносно подхвърли той.

— Като дете сигурно си бил факир на видеоигрите — отвърна Лънди. — Хюстън, говори „Либърти“. Преминаваме към подготовката на ИВА. Край.

— Прието, „Либърти“. Успех.

— Добре ли ме чуваш? — попита Пит.

— Отлично — отвърна Керълайн.

— И при нас звучите ясно — екна гласът на Лънди в шлемофоните им. — Готови ли сте за една разходка?