Том Грейс - Операция „Хищна птица“

— Напълно, „Либърти“. Те имат контакт със своя спътник. Разрешаваме пуск.

Тош натисна няколко бутона на командния пулт. Подвижният диск в центъра на товарния отсек бавно се завъртя заедно с „птичката“. Скоростта на въртенето бързо се увеличи и скоро достигна нужните обороти. Пилотът направи последна справка с дисплея и натисна бутона за изстрелване. Ротационният диск подскочи нагоре — като онези човечета на пружина, с които си играят децата. Спътникът плавно се отдели от него и заплува в безвъздушното пространство. Операцията беше осъществена без включване на двигателя просто защото един лек тласък беше достатъчен. Апаратът увисна точно над гравитационния център на „Либърти“, подчинявайки се на предварително изчислената траектория.

— Това нещо заслужава да се види, а? — подхвърли Лънди, присъединявайки се към Келси пред илюминаторите.

— Демонстрация на Нютоновата физика в най-чистия ѝ вид — кимна тя. — Разбира се, с някои от допълненията на сър Исак…

— Точно така. Завъртането на спътника в момента на изстрелването отговаря съвсем точно на изстрелването на куршум през дулото на пушка със съответните нарези.

— Или на хвърлянето на опитен питчър — добави Тош, незабелязано присъединил се към тях. — Въртеливото движение придава допълнително точност на полета…

Замълчаха и проследиха с очи широката траектория на комуникационния спътник, който бавно изчезна в мрака.

Лонг Бийч, Калифорния

На монитора с графичното изображение на Земята пулсираше една малка, но ярка точица. В един момент тя изчезна, после отново се появи, но разделена на две. Едната продължи по досегашната траектория — това беше „Либърти“, а втората изостана малко назад и се изкачи на по-висока орбита. Скай погледна часовника си.

— В график ли са? — попита Моу.

— НАСА винаги се е гордяла с точността си — кимна Скай. — В случая това улеснява задачата ни.

— След една седмица по същото време „ЗитаКом“ ще бъде включен в списъка на важните ни клиенти, нали? — подхвърли Моу. — Имат късмет, че получихме честотните им характеристики на сравнително скромна цена…

— Късметът е просто способност да извлечеш полза от това, което ти се предоставя — дари го с хладна усмивка Скай.

Чантили, Вирджиния

Полковник Бенджамин Ковалковски, директор направление „Космически операции“ към Националната разузнавателна служба, стоеше на балкона на кабинета си с изцяло остъклени стени. Очите му бяха насочени надолу, към Оперативния център за контрол на космическото пространство, а обветреното му лице бе застинало в очакване. Огромната зала беше изпълнена с многофункционални компютърни терминали, обслужвани от десетки специалисти. Това бяха очите и ушите на Съединените американски щати, пастирите на шпионските спътници, обикалящи планетата.

Въздухът в това подобно на пещера пространство беше сух и хладен, с леко металически привкус — продукт на активно филтриране. Работните места бяха изработени от метал, пластмаса и стъкло, а преобладаващите цветове бяха сивото и черното, които усилваха усещането за изкуствена стерилност. Скритите осветителни тела излъчваха едно особено разсеяно сияние — ергономично усилие, предназначено да намали максимално отразената светлина в гигантските монитори с плоски екрани. Секретните задачи, изпълнявани от екипа на Ковалковски, предопределяха и местоположението на Центъра — далеч от дневната светлина, дълбоко под официалната централа на НРС, простираща се върху голям парцел вирджинска земя.

Очите на Ковалковски бяха заковани върху огромния централен монитор, заемащ изцяло насрещната стена. Върху него личеше плоската карта на земното кълбо, около което обикаляха всички разузнавателни спътници, управлявани от тази зала. Космически апарати с имена „Ключалка“, „Вихър“, „Парашут“, „Магнум“, „Триплет“ и „Лакрос“ бяха увиснали в различни орбити над Земята, слушайки и наблюдавайки всичко, което става под тях. Побелелият директор на направление „Космически операции“ внимателно оглеждаше електронната карта, търсейки доказателство за появата в орбита на „Окълъс“ — първия сателит от трето поколение, оборудван със система за радарно изображение.

Изведен в орбита от „Либърти“ над западния бряг на Африка само преди час, в момента „Окълъс“ се намираше на височина от триста километра над Коралово море, а жълтата линия на орбитата му пресичаше диагонално Тихия океан по посока на Хавайските острови. Ковалковски напусна балкончето, спусна се по стълбата и се насочи към работното място на Никол Руни.