Том Грейс - Операция „Хищна птица“

— Днес совалката изведе в орбита един чисто нов спътник, но той млъкна в момента, в който включи двигателя си за корекции на орбитата.

— Защо се интересувате от едно обикновено комерсиално птиче, момчета? — изненада се Хешъл.

— Защото е наше — отвърна Ковалковски. — И тази информация не е за публично обсъждане.

— Ясно.

— Последното местоположение на нашия спътник е на около пет минути западно от Хавайските острови. Размерът и теглото му са приблизително колкото тези на „Хабъл“.

Хешъл притисна слушалката с рамо и се обърна към двойния екран на компютъра.

— Каква е височината?

— Малко под четиристотин километра.

— Изчакай на телефона, ще проверя „Оградата“.

Имаше предвид невидимата енергийна стена, която пресичаше Съединените щати от Южна Калифорния до бреговете на Джорджия.

Създадена от система, включваща шест многоцелеви радарни инсталации — всички действащи на постоянна вълна от 217 мегахерца, тя се издигаше на височина от трийсет хиляди километра в околоземното пространство и беше в състояние да засече всеки летящ обект от Африка на изток до Хавайските острови на запад. Компютрите във военноморската база Долгрен използваха сигналите на „Оградата“, за да изчисляват точното местоположение на всеки обект, по-голям от пет сантиметра, който се намира в орбита.

— Получих траекторията на твоята птичка — съобщи Хешъл. — Би трябвало да се намира на около двайсет градуса северна ширина, сто и седемдесет западна, най-вдясно от западния край на „Оградата“…

— Така е — потвърди Ковалковски.

— Опа!

В момента, в който дъгата на орбитата докосна ръба на „Оградата“, тя изведнъж се разпадна и на мястото ѝ се появи покривало от бързо сменящи се идентификационни цифри.

— Какво стана?

— Май вашето птиче започна да се разпада — промърмори Хешъл и даде максимално увеличение на кадъра. „Оградата“ беше различила двайсет различни обекта в непосредствена близост до новия спътник. — Едно голямо парче и много други по-малки около него… — Включи втория монитор и бързо набра една плоска карта на света, върху която бе нанесена траекторията на новия сателит. — Ще проверя за евентуален сблъсък и ще видя дали ще успея да моделирам птичката…

— Сблъсък ли? — гневно изръмжа Ковалковски. — Нали твоите момчета направиха подробен оглед на стартовия прозорец?

— Така беше — отвърна Хешъл, без да отделя очи от течащата на екрана информации. — Добре. Станция „Тантал“ в Джорджия е засякла извеждането на спътника от „Либърти“ преди час. След това има четиридесетминутна пауза, преди да прихванем вашия спътник над Хаваите. Лично интерполирах междинната орбита и проверих всичко, което би могло да се изпречи по пътя на спътника. Пространството беше празно. Прозорецът беше чист, така че ако е било сблъсък, който е ликвидирал птицата ви, то е било нещо съвсем дребно, което не сме могли да хванем, или насрещен боклук, идващ извън „Оградата“. И в двата случая вероятността за сблъсък е хиляда милиарда към едно.

Екранът с текущите данни вдясно на бюрото поднесе нова, грубо оформена триизмерна анимация на някаква издължена маса с неясни контури, която се въртеше около себе си. Забелязваха се и множество по-малки обекти, които бързо се разпръскваха. Хешъл включи на реверс и загледа как парчетата се връщат обратно към повредения спътник.

— Интересно — промърмори той.

— Кое? — нетърпеливо попита Ковалковски.

Хешъл пусна графичното изображение на нормална скорост, но съвсем бавно. В резултат забеляза нещо важно — две ярки конични избухвания в базата на спътника.

— Ков, по всичко личи, че задната част на вашия спътник се е взривила.

В Центъра за проследяване, който се намираше в съседство с кабинета на Хешъл, лейтенант Алейна Тагърт вдигна очи от екрана и погледна към кабинета на шефа си. Вратата беше затворена. Очите ѝ се върнаха на главния каталог на Космическото командване за обекти в орбита, където вече бяха нанесени координатите на „Либърти“ и изстреляния от нея спътник „ЗитаКом“.

След изстрелването „Либърти“ се беше отдалечила на достатъчно разстояние за включване на двигателите и в момента извършваше корекции в орбитата си, захождайки за срещата с МКС. Тагърт обичаше да проследява совалките в орбита, тъй като те бяха сред малкото динамични обекти в хаоса от спътници и космически отпадъци, предвидими точно толкова, колкото лунните фази.

Прехвърли се на „ЗитаКом“ и с изненада установи, че спътникът е на по-малко от двеста километра височина. След раздялата със совалката ракетният му двигател би трябвало да се включи и да го изведе на далеч по-висока орбита. Увеличавайки образа, тя видя същата картина на разхвърляни отломки, която беше пред очите на Хешъл в съседния кабинет.