Том Грейс - Операция „Хищна птица“

— Значи сте скрили птичката си под дегизировката на комерсиален товар — подхвърли Джизъп.

— Точно така.

— Колкото и силно да беше желанието ми да бъде обратното — добави Риърсън. — С бързото ни завръщане в Космоса след загубата на „Колумбия“ медиите отново възприемат полетите на совалките като нещо нормално. Стартовете и приземяванията се предават на живо само от кабеларките, и то при положение че няма по-горещи новини. Това се превърна в шанс за Министерството на отбраната.

— „ЗитаКом“ в играта ли са?

— Те построиха спътника ни — кимна Ковалковски.

— А какво ще кажете за останалото съзвездие, което качихме горе?

— Повечето от изстрелванията са законни — отвърна Риърсън.

— Нашата космическа флотилия е доста износена — поясни Ковалковски. — Някои от спътниците са в орбита почти пет години над определения им срок. В последните няколко години светът се промени и имаме нужда от повече и по-добри апарати.

Успокоен, Джизъп вдигна ръка.

— Излишно е да проповядвате на проповедник. Какъв е проблемът с вашия спътник и как мога да помогна?

— Предполагаме, че в момента на ускорението се е взривил един от горивните резервоари и спътникът се отклонява в безполезна орбита. Временно изгубихме връзка с него, но впоследствие успяхме да я възстановим. Дистанционната диагностика потвърди, че двигателят е извън строя, слънчевите панели също. Останалото изглежда невредимо.

— Това си заслужава да бъде спасено — заключи Джизъп. — На каква височина е вашата птичка?

— Между триста и шейсет и четиристотин километра — Ковалковски отвори металното куфарче и извади един CD-ROM. — Тук е проекцията на орбитата му за следващите десет дни.

Джизъп пъхна диска в претъпканата си папка.

— Екипът ми ще изготви план за възстановяване на щетите — обеща той. — А на връщане от МКС ще прибере птичката ви.

— Отлично! — кимна Ковалковски. — Дори НРС не може да преглътне лесно загубата на неколкостотин милиона долара.

— Като говорим за бюджети, как предпочитате да представим нещата пред медиите? Спасяването на една ранена птичка винаги изглежда добре на екрана…

— Предпочитам да държите сателита максимално далеч от медиите — направи гримаса Ковалковски. — Няма ли начин просто да затъмните тази част от мисията?

Джизъп и Риърсън едновременно поклатиха глави.

— Това би имало обратен ефект — отговори с известно забавяне Риърсън.

— По-лесно ще приемат, че след като не крием нищо, значи всичко върви по план — допълни Джизъп. — Ето какво предлагам: правим официално съобщение, че прибираме комуникационния сателит, който не е успял да се изкачи на желаната орбита. Нищо засукано, просто едно кратко съобщение за медиите. После, когато дойде истинското време за прибиране на птичето, комуникационните системи на „Либърти“ просто ще замлъкнат за известно време и тази част от мисията няма да бъде регистрирана.

— Това не би ли събудило подозрения у пресата?

— Не. Такива дреболии се случват непрекъснато. Докато Лънди обсъжда проблема с комуникациите с инженерите от Центъра, вашата птичка вече ще бъде на сигурно място в товарния отсек на совалката. За прибирането ѝ ще използваме екипажа на „Либърти“ и двама от наземните инженери…

— Добре, но при условие да бъдат запознати само преките участници — кимна Ковалковски. — Не искам и хората, които сте прибрали от орбиталната станция, да научат за акцията.

Джизъп кимна. Само един от работилите на МКС беше американец. Другите двама бяха французин и руснак.

— Полковник, вашата служба трябва да ми помогне за координацията със „ЗитаКом“ по отношение на медиите — обади се Риърсън. — Само по този начин ще успеем да изпеем в хармония поредната ария на лъжата.

— Дадено.

Бойна подводница на САЩ „Вирджиния“

В началото сивото петно, трепкащо и размазано, изскочи близо до загладения ръб на екрана. За разлика от него холографската картина на океанското дъно под „Вирджиния“ изглеждаше солидно и добре очертано — толкова добре, че личаха дори останките от двата потънали кораба, отдавна открити и засечени. Петното се задържа за около минута, после се насочи встрани и изчезна.

Тримата свободни от вахта членове на екипажа седяха в полукръг около екрана на цилиндричния предавател и смаяно наблюдаваха картината. Нормалните задължения на тези мъже бяха свързани с постоянно дежурство в торпедния отсек, където следяха оръжейните системи на „Вирджиния“. Нямаше как да бъдат отстранени от там и това предопредели необходимостта да бъдат запознати с експеримента и да положат клетва за запазването на тайната. Зърнали за броени секунди магията, която правеха Килкъни и Грин, те вече не можеха да се отлепят от променящата се картина върху екрана, включително и тогава, когато върху нея влияеха различни смущения.