Том Грейс - Операция „Хищна птица“

— Той е — кимна с доволна усмивка Доусън като треньор на втородивизионен тим, успял да поднесе голямата изненада в първенството.

— Как го направихте, по дяволите? — пожела да узнае Гранског. — Вероятно сте открили начин да хакнете компютрите ни още в пристанището, а?

— Уверявам ви, че действията на „Вирджиния“ бяха абсолютно легитимни, сър — отвърна Килкъни. — От момента, в който засякохме подводницата ви в района на учението, бяхме в състояние да държим под око цялата ви група.

— Спокойно, Майк — обади се Доусън. — Средствата за засичане на лодката ти са експериментални и все още в процес на усъвършенстване.

— Аз си изкарвам хляба, като управлявам ракетоносец, и съвсем естествено съм противник на идеята някой да ми се лепне за задника по време на плаване. Защото както моят живот, така и този на екипажа ми зависи именно от възможността да бъдем невидими…

— Това важи и за тюлените, които също работят на тъмно — отвърна Доусън. — А Килкъни участва в експеримент, който има за цел да повиши възможностите за ориентация на подводниците, без компромис по отношение на невидимостта.

— Знам това. Просто бих се чувствал по-добре, ако знаех, че в учението участва и четвърти кораб…

— Едно време руснаците не ни предлагаха подобна информация, нали?

Гранског понечи да отвърне с нещо остро, но навреме се овладя и стисна устни.

— Мисля, че това е всичко — подхвърли Доусън, без да свали очи от лицето му.

— Да, сър. Слушам, сър.

Кратка размяна на кимвания, после Гранског се оттегли.

— Не изглежда много щастлив от експеримента — подхвърли Килкъни.

— Майк е страхотен командир на подводница — отвърна адмиралът. — Просто е ядосан, че „Вирджиния“ го е проследила без негово знание, вероятно защото още помни какво му се случи по време на учението „Бомбайски сапфир“… Между другото, къде е приятелчето Грин?

— Спи. През последните няколко дни изгорихме доста олио в кандилото…

— Личи си. Но свършихте отлична работа.

— Благодаря. Според мен доказахме, че подводниците могат да се оборудват със системата „Акустична дневна светлина“, но предстои още много работа, за да я превърнем в надеждна бордова апаратура.

— Никой не е очаквал, че всичко ще мине гладко още при първия експеримент. Аз исках само да докажете концепцията си. Сега вече флотът може да преговаря за конкретни цифри с консорциума, за който работиш. И да видим какво ще ни струва оборудването с АДС на всичките ни кораби.

— Баща ми ще е доволен да го чуе — кимна Килкъни.

— Вече го чу. Говорихме по телефона малко след като „Вирджиния“ се прибра в порта.

— Бас държа, че вече е събрал юристите и счетоводителите си — подхвърли Килкъни.

— О, не се съмнявам — усмихна се Доусън. — Освен това прие да удължи с още две седмици командировката ви във флота, за да направите заключенията си…

— О…

— Не се безпокой. Под заключения разбирам обичайния цирк на презентацията. Искам да кача на „Вирджиния“ част от командния състав, за да видят как действа системата.

— За да си осигуриш тежката артилерия, нали?

— Част от играта — кимна Доусън, облегна се назад и скръсти ръце зад тила си. — А като говорим за игри, се сещам да ти напомня, че срокът на секретността се удължава с десетина-дванадесет дни. Очакваме компания.

— Компания ли?

— Китайците. Два от техните разрушители, руско производство, обикалят тази част на Тихия океан в „мисия на добра воля“. Пърл е последното пристанище, на което ще се отбият, преди да тръгнат обратно на изток. Това е част от наградата, която спечелиха, като дръпнаха каишката на Северна Корея…

— Ще информирам Грин.

— Направи го. Засега успяваме да държим духа в бутилката, силно се надявам да го правим и в бъдеще…

Килкъни кимна:

— Как беше онзи лаф… „Голямата уста потопява кораби“…

„Либърти“

11 август

Шестнадесет часа след като се отдели от МКС, совалката „Либърти“ доближи повредения спътник на НРС. През илюминаторите ясно се виждаше как „Окълъс“ се върти около оста си, превърнал се в поредния космически боклук на стойност над един милиард долара.

— Не е стигнал далеч — промърмори Пит.

— Това със сигурност не е по наша вина — подхвърли Керълайн.

— Какво мислиш, Пит? — обади се Лънди.

— Мисля, че ще бъде болка в задника. Не успеем ли да прекратим въртенето, край на филма…

— Отдолу няма как да го направим — добави Керълайн. — Но обърнете внимание на въртенето, което е абсолютно еднопосочно…