Джонатан Келерман - Импулсивно

И в централния архив нямаше следа от случая „Бевърли“. Централата нареди на Майло да търси в западен Ел Ей и ако намери нещо, да се свърже отново със свидетелите.

До този момент нямаше успех.

— Време е да издадем фатва на Големия бюрократичен Сатана — рече той. — Нека ти кажа какво стана. Обикновено такива неща отиват при момчетата от „Специални убийства“, но те обичат шумни и бляскави случаи, а този не е такъв, и те го пускат на Западен Ел Ей. В този момент капитанът решава, че ще се зарадвам на всичко, и ми го подхвърля.

— Е — казах аз, — поне има нещо ново.

— Какво именно?

— Капитан, който проявява съжаление.

— Трябва да вървя, Алекс.

Сивият облак над главата му изобщо не се беше разсеял. Сигурно е от оловото в ръката му и остатъчната болка.

Или духовна ерозия след двайсет години работа като детектив гей в полицейското управление на Лос Анджелис.

Ситуацията като цяло се беше променила, но може би с толкова бавни темпове, че съзнанието му дори не я беше регистрирало като прогрес.

Като новобранец правеше всичко възможно да крие ориентацията си. Въпреки това истината излезе наяве и доведе до подхилквания, шушукане и открити прояви на враждебност. Престана да се крие, но и не парадираше. Често намираше в шкафчето си заплашителни писма. Работата в екип, която е основополагаща за отдел „Убийства“, му убягваше, след като няколко от партньорите му се поддадоха на слуховете и поискаха да бъдат преместени.

В опит да оползотвори тази изолация той трупаше извънредни часове и постигна един от най-високите проценти разкриваемост в управлението. Тъй като не знаеше какво да прави с него, управлението се колеба до момента, в който напредъкът в човешките права и един куп благодарствени писма от семействата на жертвите направиха тормоза над него почти невъзможен.

След това едно старо убийство го върна в новобранските му дни, тъй като беше изровил нелицеприятни факти за шефа на полицията, и му осигури сделка — няма да обявява резултатите, а в замяна ще стане лейтенант, ще му бъде позволено да не се занимава с бюрокрацията, свързана с тази длъжност, и ще продължи да разследва убийства.

Измъкнаха го от стаята на детективите, сложиха го в един офис с размерите на килер, който някога наистина е бил килер, дадоха му един стар компютър, прикачиха му младши детектив да му помага, ако никой друг не се нуждаеше от него в този момент, и му казаха да си избира случаите.

В превод това означаваше „Не ни се мяркай пред очите и ние ще ти се отблагодарим със същото“.

Друг на негово място щеше да посърне. Майло обаче прие новото положение, откри втори офис в близкия индийски ресторант и започна да разкрива случаи с кисело постоянство. През цялото това време се отдаваше на единственото си хоби — да се оплаква.

Процентът му на разкриваемост направи впечатление на новия шеф, който беше вманиачен на тема криминална статистика.

Новият капитан на име Раймонда Грант не се интересуваше кой с кого спи.

Майло получи по-хубав компютър, повече помощ и все така гъвкаво работно време.

Продължаваше да не получава покани за барбекютата на управлението, но той не си падаше по обществените прояви, а и само така му оставаше време за Рик.

Ако животът му беше станал по-лесен, той не го показваше.

Несъмнено родителите на Антоан Бевърли смятаха случая на сина си за все така важен, както и в първия ден на изчезването му, но песимизмът на Майло имаше сериозни основания — шестнайсет години са достатъчно време да замъглят всяко показание, а бълването на признания е обичайна тактика на осъдените на смърт, която най-често не води доникъде.

Въпреки това трябваше да е доволен, че работи.

Или пък си го въобразявах, защото моята работа тази година беше доста добра. Няколко случая на детско попечителство се развиха както трябваше с родители, които наистина опитваха да не изяждат децата си, и адвокати, овладяващи импулса си да унищожават. Понякога докладите ми дори попадаха на бюрото на някой интелигентен съдия, който отделяше време да ги чете.

Мечтаех си за един по-добър и хубав свят, може би като реакция на цялата жестокост около нас.

Когато споменах това на Робин, тя се усмихна, погали кучето и каза:

— Може да е някой от положителните странични ефекти на глобалното затопляне. Обикновено го обвиняваме за всичко лошо.

Двамата бяхме пак заедно след втората ни раздяла през последните десет години и живеехме в къщата над Бевърли Глен, чийто дизайн беше направила тя, а аз намирах за приличаща на гробница в нейно отсъствие. Беше получила шестцифрен хонорар от някакъв собственик на преуспяващ интернет бизнес, за да направи квартет от ръчно изработени инструменти — китара, мандолина, мандола и мандочело — проект, който щеше да й запълва времето до края на годината.