Джонатан Келерман - Импулсивно

— Накъде тръгна?

Той посочи на юг.

— Покрай моята къща.

Познавах квартала от студентските си години, бях обикалял тези улици в търсене на пряк път към малката ми квартира на Овърленд.

— Като лабиринт е с тези задънени улици.

Москоу се стегна.

— Да не искате да кажете, че е оттук?

— Не, но може да е планирал пътя си за отстъпление.

— Никога не съм го виждал в квартала. Нито пък колата. Това не е типично място за S600.

— Няма ли много мерцедеси?

— Мерцедеси има много, но не S600.

— Разбирате от коли.

— Имах няколко стари таратайки, които поправих. — Той успя да се усмихне с половин уста. — Имах и делорийн. Това беше голяма работа. За какво говорим тук, някой стар мафиот ли?

— Защо мислите така?

— Голяма черна кола, убийство като екзекуция, човек на възраст. Представяш си някой стар наемен убиец на мафията, който не се е изчерпал.

Той издърпа конеца и го потърка между палеца и показалеца си.

— Тази глупава шапка.

— Има ли някаква причина госпожа Манкузи да има нещо общо със стар мафиот?

— Не си го представям. Макар че, от друга страна, кой да предположи?

— Колко добре я познавахте?

— Почти не я познавах. Живееше тихо, изглеждаше мила. Казвахме си „добър ден“ и „довиждане“, това е.

— Някакви социални контакти?

— Само този човек, за когото разказах на лейтенанта.

— Колко често идваше?

— Може би веднъж месечно, затова предположих, че е синът й. Може да е било и по-често, не държа къщата й постоянно под око.

— Можете ли да ми разкажете нещо друго за него?

— Около четирийсетте, рус, развлечен. Сега като се замислям, никога не съм ги виждал двамата заедно. Той чукаше на вратата и тя го пускаше вътре. Когато си тръгваше, никога не го изпращаше.

— Ходенето затрудняваше ли я?

— Напротив, в цветущо здраве беше.

— Нещо друго можете ли да ми разкажете за русия мъж?

— Доста едър, като казах, че е развлечен, имах предвид, че не обръща внимание на външния си вид.

— Имате ли идея как се казва?

— Никога не съм я чувал да се обръща към него по име. Както ви казах, никога всъщност не съм ги виждал заедно. Не изглеждаше особено щастлив, че е тук, така че може да е имало някакво напрежение между тях. А последния път, когато дойде, някъде преди около месец и половина, остана навън и си говориха с госпожа Манкузи през вратата. Предполагам, че е била тя, защото никой друг не живее там. Не можех да ги чуя, но изглеждаше все едно се карат. След това той направи така.

Като се плесна по бедрото, той сви единия си крак и направи физиономия.

— Беше малко… театрално, нали разбирате? Изглеждаше нелепо, голям човек, който не прилича на гей, да маниерничи по този начин. Видя ми се странно. Особено когато говориш с майка си. Ако това е майка му.

— Смятате, че може да са се карали?

— Вижте, не искам да причинявам проблеми на никого — каза Москоу, — а и не е нещо, в което мога да се закълна. Просто мои впечатления.

— Заради жестовете ли?

— Начинът, по който се държеше… изглеждаше някак…

— Агресивен?

— По-скоро отбранителен — каза Москоу, — все едно госпожа Манкузи му каза нещо, което не искаше да чуе.

— Удар на мафията само защото се казва Манкузи? — попита Майло.

Седяхме в „Могул“, на една крачка от участъка. Собствениците на ресторанта го възприемаха като ротвайлер в човешки облик и с радост му сервираха персонален бюфет. Наблюдавах го как напредва през чиниите агнешко с къри, рак тандури, пикантна бамя, леща и ориз. До лакътя му имаше чайник с карамфилов чай.

След всичката тази кръв по алеята на Ела Манкузи и картината на убийството, която бях нарисувал в ума си, можех само да си налея чаша чай.

— Москоу не го каза изрично, но сигурно го имаше предвид. Възможно е обаче наистина да има нещо. Организацията — знае кога излиза за вестника си, оставя колата да работи, планира пътя за бягство — мирише на професионализъм. Поведението на убиеца също — брутално методичен, тръгва си, без да бърза.

— Злият дядо — рече Майло. — Убива я посред бял ден и му трябват близо три часа да измие колата и да я върне — наричаш това професионализъм? Да не говорим как кара до Бевърли Хилс пред очите на всички?

— Къде е паркингът на фирмата за коли по наем?

— На „Олдън драйв“ близо до „Футхил“.

— Индустриалната зона на Бевърли Хилс — отбелязах аз. — Не е особено оживено в неделя сутрин.

— Но е на пет минути от полицейския участък на Бевърли Хилс.