Джонатан Келерман - Импулсивно

— Само че черен мерцедес няма да привлече ничие внимание. Нито пък кола, която влиза на паркинга. Има ли кръв в мерцедеса?

— На пръв поглед не. Да видим какво ще каже лабораторията.

— Избърсал е ножа в панталоните си, като е внимавал да не изцапа. Два часа и половина са му били достатъчни да изчисти колата, преди да я върне. Може би има скривалище някъде между местопрестъплението и паркинга.

— Това е половината Уестсайд — каза той. — Струва ми се, че ще вляза в медиите с този случай. Старец изкормвач, едва ли има много такива. — Разчупване на рак, дъвчене, преглъщане. — Нагъл касапин напада посред бял ден.

— Може би според него през деня е по-сигурно, защото нощно време би трябвало да проникне в къщата й. Имала ли е аларма?

— Елементарна. Само на предната и задната врата, без прозорците.

— За възрастен човек катеренето през прозореца може да е проблем — рекох аз. — Решил е, че рано сутринта в неделя повечето хора спят. Става дума за жертва, която едва ли е в състояние да окаже сериозна съпротива, както и за тихо оръжие. Убил я е толкова бързо, че не е имала време дори да извика. Ако Москоу не беше забравил да си вземе приспивателното предишната вечер, цялата работа можеше да остане незабелязана. Някой от другите съседи има ли информация?

Той запуши ушите си с ръце, после повтори същия жест с очите и устата.

— Москоу чист ли се оказа?

— Кристално — бутна той чинията си настрана. — Избърсва острието в панталона си. Това пък какво означава?

— Може да е израз на презрение — предположих аз.

— С тези артериални рани не може да не е оставил някаква следа в колата.

— Отстранява видимите, фирмата почиства основно мерцедеса и той е в безопасност.

— Определено приемам презрението — каза той. — Има и много ярост. Въпросът е с какво го е предизвикала една седемдесет и три годишна пенсионирана учителка?

— Хората си имат тайни.

— Е, нейните поне засега не излизат наяве. Къщата беше чиста и подредена, все едно съм на гости при баба.

Придърпа чинията към себе си и започна да лапа.

— Дива ярост, съчетана с хладнокръвно планиране — казах аз. — Може пък последния път да не е бил толкова внимателен.

— Какво искаш да кажеш?

— Петното в бентлито.

— Никой не го свързва с бентлито, Алекс. Не съм готов да свържа двата случая.

Замълчах.

— Да, знам, има аналози — рече той. — Посочи ми друго убийство, което ги свързва, и ми обясни как толкова внимателен човек оставя петно на показ.

— Било е тъмно, когато е оставил бентлито, и го е пропуснал. Или нещо го е стреснало и бързо си е тръгнал.

— Слабо, докторе.

— Другата възможност е да го е оставил нарочно.

— Поредната демонстрация на презрение ли?

— „Виж какво ми се размина.“ Може би бентлито е било репетиция за днес?

— Възрастен психопат, който обича да си играе игрички. — Потропа с вилицата по масата. — Или бентлито няма нищо общо с Ела.

— Или това.

— Не ти се вярва.

— А на тебе?

Той въздъхна.

— Накарах архива да провери за жестоки престъпления в часовете, когато бентлито е липсвало. Нищо до момента.

Лапна лъжица леща и добави:

— Толкова възрастен човек. Странно.

— Нали знаеш какво казват — седемдесет е новото петдесет.

Той се пресегна и взе една рачешка щипка.

— Горе е долу, а малко е много.

— Ако става дума за някаква организирана престъпна група, това може да означава работа в екип — казах аз. — Някой краде колата, дава я на убиеца и чака да помогне с почистването след това, а може би и да я върне. Като добавим, че убиецът внимава да се допира само до предните седалки, времето вече не е толкова малко.

— Питстоп за убийци — каза той.

Разчупи щипката в ставата и остана неподвижен, сякаш заслушан в звука.

— Гангстерите не са фактор от времето на Мики Коен, но има няколко лихвари, които се навъртат в долината и край онзи търговски център на „Канън драйв“ в Бевърли Хилс.

— „Канън“ също е близо до паркинга.

— Така е. — Той измъкна месото от щипката, изяде го и повтори процедурата с другия крак. — Значи какво, нашата мила пенсионирана учителка има тъмно минало на гангстерско гадже?

— Или скрит порок. Като хазарт например.

— С пенсията си да е успяла да натрупа достатъчно голям дълг, че да я скълцат? Не ми звучи логично, Алекс. Последното нещо, което лихварят иска, е да избие рибата и така да унищожи и последната надежда да си получи парите.

— Освен ако лихварят вече не се е отказал — казах аз. — Или пък не е залагала тя, а някой друг, а нея са използвали като пример за сплашване.