Джонатан Келерман - Импулсивно

Майло пак огледа петното.

— Прилича на кръв, но не виждам следи от удар нито с висока, нито с ниска скорост. Някой кретен, сигурно детето на съседите, се е напушил и порязал на нащърбения си бонг. Колата от гаража ли е открадната?

— От алеята.

— Такава кола и собственикът не я прибира?

— Така изглежда.

— Ключовете на таблото ли са били?

— Той твърди, че не. Щях да го разпитам още, но телефонът звънна и влезе вътре.

— Вероятно са били прибрани — каза Майло, — никой не иска да изглежда като идиот. Кражбата на нещо толкова очевидно издава незрялост и импулсивност. Което пасва на съседския пънк. Също и захвърлянето наблизо. Какво мислиш, Алекс?

— Звучи логично.

Той се обърна пак към Шон.

— Ако беше сериозен случай, щях да претърся района, започвайки от бунището, и да разбера кои са проблемните тийнейджъри. Само че това е едно голямо „ако“.

— Значи да не се занимавам? — попита Шон.

— Собственикът настоява ли да се занимаваш?

— Стреснат е от кръвта, но казва, че не иска да се шуми, тъй като няма щети.

— Ако бях на твое място, Шон, щях да го посъветвам да извади „Мегиар“-а и да забрави за цялата работа.

— Какво е това?

— Скъп препарат за почистване на кожа.

— Нямам нищо против — рече Шон.

— Приятен ден.

Докато вървяхме към кадилака, вратата на бледожълтата къща се отвори и оттам забързано излезе един мъж.

Беше на около четирийсет години, метър и осемдесет, с дълги, отпуснати крайници, ниско подстригана кафява коса, посребрена по слепоочията, и малки очила с кръгли стъкла. Беше облечен в сива тениска, сини кадифени панталони и кафяви мокасини без чорапи. Очилата бяха кацнали на тънък прав нос. Устните му бяха стиснати и издадени напред, сякаш някой го беше стиснал за бузите.

— Лейтенант? — Той подмина Шон и се отправи към нас, оглеждайки ризата на Майло с разбунтувалите се слонове и моята черна блуза и джинси. Присви очи зад очилата в опит да разбере кой от нас е главният.

— Майло Стърджис.

Една ръка с дълги пръсти се протегна към него.

— Ник Хюбъл.

— Приятно ми е, сър.

Хюбъл посочи бентлито зад гърба си.

— Странна работа, а? Казах на детектив Бинчи, че не искам да правя от това голям въпрос, но сега размислих. Ами ако бандитът е някой от квартала и реши да мине към нещо повече от евтини забавления?

— Имате предвид скъпи забавления — рече Майло.

Хюбъл се усмихна.

— Купих я в един от онези моменти, когато не знаеш какво правиш. Караш я една седмица и после си даваш сметка, че не е нищо повече от една кола и илюзията те е омаяла… Както и да е, исках да кажа, ами ако някой от местните престъпници със сериозни антиобществени намерения се навърта наоколо и кражбата е само първият симптом?

— На какво, господин Хюбъл?

— На безразборни кражби. — Очите на Хюбъл зад очилата бяха светлокафяви и подвижни.

— Притеснявате се, че може да се върне и да опита нещо друго ли? — попита Майло.

— Не бих го нарекъл притеснение — отвърна Хюбъл, — а по-скоро… май наистина съм притеснен. Беше толкова явно — просто се качвах и я подкарвах.

— Имате ли представа кога може да е станало?

— Казах на детектив Бинчи, че може да е било по всяко време между единайсет вечерта, когато се прибрах, и тази сутрин, когато излязох от къщи и видях, че я няма. Тръгнал бях към „Кънтри Март“ за закуска. За миг си помислих, че може да съм я паркирал в гаража, след това си дадох сметка, че няма как да е станало, защото другата ми кола е в гаража, а останалото е склад.

Той извърна очи.

— Нямаше я. Не можех да повярвам.

— По кое време излязохте сутринта, сър?

— Седем и четирийсет и пет. Ако искате да огранича още времето, не вярвам да е станало след пет сутринта, защото вече бях станал и бях в кабинета си, който е от предната страна на къщата, така че сигурно щях да чуя нещо. Макар че не мога да съм сигурен. Двигателят на тая кола наистина е безшумен, признавам го.

— Пет сутринта — каза Майло. — Рано ставате.

— Обичам да съм добре подготвен, когато отворят пазарите в Ню Йорк. Понякога, когато работя с международните борси, ставам още по-рано.

— С акции ли търгувате?

— Дилетантствам с ценни метали и енергийни източници. Тази сутрин нищо не ме грабна, затова реших да закуся и да проведа няколко разговора.

— Явно дилетантствате успешно.

Хюбъл сви рамене и се почеса по главата.

— По-добре е от упорития труд. Както и да е, обадих се и докато детектив Бинчи се появи, я бях намерил.