Джонатан Келерман - Импулсивно

— Кражба на кола в Брентуд. При това са намерили колата.

Като много детективи, разследващи убийства, той смяташе всичко по-малко от отнемането на човешки живот за равносилно на пресичане на червено.

— Защо се обажда на тебе?

— Смята, че може да е нещо по-сериозно, защото на една от седалките има кръв.

— Това звучи по-сериозно.

— Не става дума за една кофа кръв, Алекс. По-скоро няколко капки.

— Чия?

— Това е големият въпрос. Нахалният хлапак ме търси за съвет. Никой не му е казал, че до утре съм свободна птичка.

Замълчах. Когато е в това състояние, няма смисъл да си хабя иронията.

Шон Бинчи чакаше пред една бледожълта къща, облечен в обичайния си тъмен костюм, синя риза, вратовръзка и излъскани до блясък „Док Мартенс“. Той беше млад, кльощав, риж младши детектив, бивш басист на една ска-пънк банда, открил едновременно Исус и полицейското управление на Лос Анджелис. Майло го взе под крилото си, Шон мина бързо през чиновническата работа и се премести в отдел „Кражби“, след това в „Автокражби“. Според мълвата тези движения бяха свързани с неговата „липса на креативност“.

Къщата зад гърба му беше една от онези величествени, безлични, гигантски постройки, които бяха започнали да преобладават в луксозните квартали на Ел Ей.

Това беше скъпата част на Брентуд, на запад от Бънди и на север от „Сънсет булевард“, където улиците се стесняваха и вместо тротоари имаше трева. Над по-голямата част от улицата се извисяваха сенчести евкалипти. Непосредствените съседи на бледожълтата къща бяха едноетажни ранчо, подредени като за разстрел в очакване на багера, който щеше да ги събори.

Шон посочи широката каменна алея, водеща към двойния гараж. Пред една от вратите беше паркирано черно бентли арнидж.

— Баровски коли — рече Майло. — Тъкмо това ми трябваше.

— Здрасти, Лут 4 4 Съкратено от английската дума за „лейтенант“, но означава и „кинти, плячка“. — Б.пр. . Здравейте, д-р Делауер.

Обичайното съкращение в управлението за чина на Майло е „Лу“. Майло обаче не е дребнав.

— Как беше на Хаваите?

— Донесъл съм ти малко макадамия — каза Майло.

— Благодаря… страхотна риза.

Погледът на Майло се отмести към бентлито.

— Някой го е откраднал и е имал наглостта да остави кръв по седалките?

— Или нещо, което много прилича на кръв.

— Като например?

— Сигурен съм, че е кръв, Лут. Не съм я пратил за анализ, защото исках да чуя твоето мнение.

— Кой го е намерил?

— Собственикът. — Бинчи потупа бележника си. — Никълъс Хюбъл. Съвестен гражданин, можеше изобщо да не ни се обади.

Майло отиде до бентлито. Пряката слънчева светлина огряваше боята, която беше толкова блестяща, че приличаше на разтопен катран.

— Как го е намерил?

— Минавал оттук и го забелязал три пресечки по-надолу.

— Не е особено забавно.

— Ако смяташ, че не трябва да му обръщам внимание, няма. Просто исках да съм сигурен, че не пропускам нещо.

— Колата отключена ли е?

— Аха.

— Дай ми ръкавици и ми покажи тази така наречена кръв.

Първокласна кожа от няколко крави и едно-две дървета за фурнир.

И всичко това миришеше като частен клуб в Мейфеър.

Интериорът на бентлито беше в мръснобяло, тук-таме изпъстрено с черно; нямаше как петно да остане незабелязано. Въпросното петно беше около пет квадратни сантиметра, от дясната страна на седалката до шофьора. Проточило се към шева и по-бледо в долната си част. Или се е разтекло, или някой го е забърсал.

Допусках, че може и да е кетчуп, но някак по-вероятно ми се струваше да е хемоглобин.

— Не съм впечатлен — каза Майло.

— Може да има и още, но на черната подова настилка не се вижда, освен ако не разгледаме много отблизо.

— Провери ли багажника?

— Отворих го и го огледах. Изглежда все едно никога нищо не е слагано вътре. Буквално. Има два чадъра, закачени за преградката. Собственикът каза, че вървят с колата, струват осемстотин долара и никога не ги е използвал.

Майло опъна латексовите ръкавици на лапите си, наведе се, завря глава близо до петното, но не го докосна. Като оглеждаше и душеше, той провери подовата настилка, вратите, редицата остъклени прибори. Отвори една от задните врати и каза:

— Колата мирише на ново.

— На една година е.

— Пет хиляди километра на километража. Май собственикът не е използвал само чадърите.

— Има и лексус — каза Шон. — Твърди, че не бие толкова на очи и е по-надеждна.