Джонатан Келерман - Импулсивно

— Значи да се успокоя и да забравя, че изобщо се е случвало — каза Никълъс Хюбъл.

— Знаете ли какво, сър, ако детектив Бинчи има време, той ще се обади за техническа помощ и ще вземе проба, поне да установи дали е кръв. Ако експертите по местопрестъплението имат време, могат да изследват цялата кола. Щом така искате.

— Какво ще търсят?

— Още кръв, нещо необичайно. Може да отнеме известно време.

— Значи няма да имам кола няколко дни?

— Възможно е.

— Ами — рече Хюбъл, — никъде нищо не открих…

Той се усмихна измъчено.

— Огледах с фенерче. Сигурно съм замърсил местопрестъплението.

— Чистили ли сте колата с прахосмукачка, сър?

— Не, но отпечатъците ми…

— Отпечатъците ви ще са по цялата кола, защото вие я карате. Ако не сте чистили с прахосмукачка и има някакви съществени петна или пък са останали влакна, ще можем да ги намерим.

Хюбъл потри око с пръст.

— Десет процента, казвате? Щях да се обзаложа, че са деветдесет. Явно не ми е това стихията.

— Затова сме тук, сър. Искате ли детектив Бинчи да извика техническа помощ?

— Ще свалят ли тапицерията на вратите?

— Не, сър. Ще използват тампони, може би ще остържат някои повърхности, ще натопят каквото намерят в солен разтвор, ще добавят различни реактиви — химикали, които взаимодействат с телесните течности. Могат да направят анализ на място за човешки протеин, а ако е кръв, да определят кръвната група. Става дума за няколко минути, но докато дойдат експертите, може да мине много време, може би дори дни, така че най-добре ще е да не карате колата. Междувременно детектив Бинчи ще снеме показанията ви и ще напише подробен доклад за нашия архив.

Шон подритна едната си обувка с другата.

— Имам друга кола, мога нея да карам — каза Хюбъл. — Нека да помисля.

— Изборът е ваш, сър.

— Хубаво е да имаш избор — рече Хюбъл. — Или илюзия за избор.

Докато се отдалечавахме в колата, попитах:

— Подробен доклад? Какво е това? Наказанието на Шон, че ти изгуби времето ли?

— Не приемам подобни обвинения.

— А следващата ти стъпка е да го затвориш вкъщи и да му вземеш компютърните игри ли?

Той се засмя.

— Това, което наистина ще направя, е да си покрия задника. Хора като Хюбъл може да познават кмета. Най-малко ми трябва — на Шон най-малко му трябва — да се дърдори по коктейлите как на полицията не й пука.

— Аха — рекох аз, — защитаваш хлапето.

— Точно това прави чичо Майло.

— А и кой знае — казах аз, — петното може да доведе до нещо.

Той извъртя глава към мене.

— Успокояването на богаташи е едно, Алекс. Измислянето на ретро готически вампири тип „Чарлс Менсън“ 5 5 Charles Manson — американски престъпник, осъден на доживотен затвор за организирането на масови убийства. — Б.пр. , които върлуват из улиците на Брентуд и нападат играчи на борсата, е друго.

— Истинските последователи на Менсън върлуваха из Бевърли Хилс и Лос Фелис и нападаха всякакви богаташи.

— Това е безобидна кражба на кола, извършена от наркоман, който е бил достатъчно съвестен да я паркира на място, където собственикът може да я намери.

— Щом казваш — рекох аз.

— Не ми дръж такъв тон, млади момко — рече той.

Дори Шон да беше извикал експертите по местопрестъпления да претърсят бентлито, той не уведоми Майло.

В продължение на една седмица в западен Ел Ей не бяха регистрирани нови убийства. Като проклинаше психо-икономико-социалните фактори, причинили такава спокойна есен, Майло се захвана със стари неразрешени случаи. Документацията по тях, която търсеше, липсваше, или беше толкова оскъдна, че не вършеше никаква работа, и той стигна до задънена улица.

На осмия ден от връщането му на работа се обадих да го чуя как е. Капитанът току-що беше му предал указание от директора на полицията. Сериен убиец изнасилвач на име Къзман Джаксън — Къз, очакващ екзекуция в Тексас, се опитваше да отърве смъртоносната инжекция, като признаваше за убийства из цялата страна и обещаваше да посочи гробовете.

Преди Тексас да се съгласи да разследва, искаха местните ченгета да им осигурят някакви факти.

Жертвата на Къз Джаксън в Калифорния, за която той признаваше, беше Антоан Бевърли, петнайсетгодишно момче от южен Ел Ей, изчезнал в Кълвър Сити преди шестнайсет години, докато продавал абонаменти за списания по домовете. По онова време Джаксън живеел наблизо, във Венис, и работел в един приют за животни в Уестчестър, на петнайсетина километра от работния маршрут на Антоан.