Джефри Дивър - Невидимия

— Каза, че е стъпкал часовника на Калвърт.

— Да. Точно в дванайсет.

— Часовникът на другата жертва беше счупен в осем часа. Той явно има график. И вероятно е набелязал следващата си жертва за четири следобед.

След по-малко от три часа.

Купър се обади:

— С огледалото нямаме късмет. Името на производителя е изтрито. Има няколко истински отпечатъка, но са така замазани от каучуковите накрайници, че сигурно са на продавача. Все пак ще ги вкарам в компютъра.

— Намерих и обувки — обяви Сакс и вдигна една картонена кутия.

— Неговите ли?

— Вероятно. Марка „Еко“, същия номер като отпечатъците от консерваторията.

— Оставил ги е. Защо? — почуди се Селито.

— Сигурно защото е знаел, че сме открили, че носи точно такива — предположи Райм. — Страхувал се е, че някой ще ги забележи на краката на възрастната дама.

— Има хубави микроулики от грайферите и между подметката и борда — обяви Мел Кунър; отвори плика и изстърга малко прах. — Истински рог на изобилието.

Надали може да се направи такова сравнение, но за криминалното разследване остатъците от почва са море от информация.

— Сложи ги на микроскопа, Мел — подкани го Райм. — Да видим какво има тук.

Основен уред при изучаването на микроулики е микроскопът и въпреки многобройните подобрения в течение на години съвременните апарати не се различават много от месинговата тръба, изобретена от холандеца Льовенхук през шестнайсети век.

Освен стария сканиращ електронен микроскоп, който рядко използваше, Райм имаше и два светлинни. Единият беше обикновен, но надежден лабораторен модел — тринокуляр, с два окуляра и една малка камера в средата.

Вторият — който Купър използваше сега — бе стереомикроскоп. С него бяха изследвали и влакната от предишното местопрестъпление. Този вид инструменти имат сравнително малко увеличение и се използват за изследване на по-големи триизмерни обекти, като насекоми и растителни остатъци.

Образът от видното поле се показа на компютърния екран.

Неопитните детективи веднага превключват на най-голямото увеличение. За целите на разследването обаче най-ефикасните увеличения са сравнително малки. Купър започна с четирикратно и завърши с трийсеткратно.

— Фокусирай — напомни Райм.

Купър завъртя страничния винт на микроскопа и образът стана кристално ясен.

— Добре, да се поразходим — обяви Райм.

Техникът внимателно започна да мести предметната масичка. По екрана се задвижиха стотици частици: тъмни, червени, зелени, прозрачни. Както винаги в такива случаи, Райм се почувства като воайор, който шпионира някакъв чужд свят, нямащ никаква представа, че го наблюдават.

И този свят можеше да му покаже много неща.

— Косми — обяви Райм. — Животински.

Това личеше от броя на люспичките.

— От какво? — попита Сакс.

— Най-вероятно от куче — отвърна Купър и Райм се съгласи.

Техникът проведе търсене в компютърната картотека за животински косми.

— Две породи — обяви след малко. — Не, три. Една среднокосместа порода. Германска или белгийска овчарка. Другите са дългокосмести. Английска овчарка или дългокосмест териер.

Купър фокусира микроскопа върху друг участък от видното поле. На екрана се показа скупчване от кафеникави зърна и тръбички.

— Какви са тези дългите неща? — поинтересува се Селито.

— Влакна — предположи Сакс.

Райм погледна екрана и обяви:

— Суха трева, растителни остатъци. Другото обаче не ми е познато. Пусни му една хроматография, Мел.

Скоро резултатът стана известен. На монитора се появи диаграма с различните вещества в пробата: жлъчни пигменти, стеркобипин, уробилин, индол, нитрати, скатол, меркаптани, хидрогенсулфиди.

— Аха.

— Аха ли? — измърмори Селито. — Какво „аха“?

— Команда, микроскоп едно.

Образът от микроскопа отново се появи на монитора.

— Очевидно е: мъртви бактерии, частично разложени влакна и трева. Това са лайна. О, извинете за нетактичността. Изпражнения. Нашият престъпник е нагазил в нещо неприятно.

Това беше окуражително — космите и изпражненията са добри улики. Ако подобни се открият по обувките на заподозрения, около дома или по колата му, с голяма вероятност може да се твърди, че това е извършителят.

Резултатът за пръстовите отпечатъци по огледалото се получи. В компютърната система нямаше такива. Нищо чудно.

— Какво друго? — попита Райм.

— Нищо — отвърна Сакс. — Това беше.

Райм се взря в таблицата с уликите. В този момент на вратата се позвъни и Том отиде да отвори. Върна се с един униформен полицай. Той застана чинно на прага, както всички по-млади блюстители на реда, когато влизаха в обителта на легендарния Линкълн Райм.