Джефри Дивър - Невидимия

— Получи се. Ще ти изпратя копие.

— Трябва да се заема с друг проблем. Ще оставя охрана за теб и семейството ти, но можеш винаги да ми се обадиш.

— Благодаря, детектив — рече Грейди, после допълни: — Много поздрави от дъщеря ми. Трябва да я запознаем с момчетата ти. А аз да видя най-после тази твоя приятелка. Къде каза, че живеела?

— Люси е в Северна Каролина.

— И тя е полицайка, нали?

— Да, главен шериф на Танърс Корнър.

Грейди тръгна към вратата, но Луис побърза да го спре:

— Би ли изчакал за малко, Чарлс?

Той излезе и взе пистолета си от охраната. Огледа внимателно коридора и моста.

В този момент Сакс чу тих глас зад гърба си:

— Здравейте, госпожице.

Глас, който свидетелстваше за дългогодишна практика в служба на обществото и голям опит в публичните речи. Тя се обърна — Андрю Констабъл бе застанал до един едър надзирател. Затворникът беше доста висок, стоеше изпънат. Прошарената му коса бе чуплива и гъста. Ниският му, закръглен адвокат бе до него.

— И вие ли сте от отряда, който охранява господин Грейди? — продължи той.

— Андрю — предупреди го адвокатът.

Затворникът кимна, но продължи да гледа въпросително Сакс.

— Не — отвърна тя.

— О, така ли? Просто исках да ви кажа онова, в което уверих детектив Бел. Не знам за никакви заплахи срещу господин Грейди.

Той се обърна към Бел, който го изгледа хладно.

— Вие си вършите работата, разбирам, но повярвайте ми, не бих сторил нищо лошо на господин Грейди. Едно от хубавите неща в тази страна е законността. — Констабъл се засмя. — Ще го победя в съдебната зала. Това ще стане благодарение на изключително способния ми приятел. — Той кимна към адвоката си, сетне погледна странно Бел. — Исках да спомена само едно нещо, детектив. Чудех се дали не проявявате интерес към дейността на Патриотите в Кантон фолс.

— Аз ли?

— О, нямам предвид тези глупости за някакви заговори. Говоря за онова, което наистина правим.

— Андрю, много говориш — намеси се адвокатът.

— Искам просто да си побъбря с този човек, Джо. — Затворникът отново се обърна към Бел: — Е?

— За какво по-точно става дума?

Макар да произхождаше от известните с расистките си предубеждения южни щати, Бел не реагира по очаквания начин. Констабъл продължи:

— За правата на отделните щати, на работническата класа, по-големи правомощия на местните власти пред федералните. Посетете някой път уеб-страницата ни, детективе. — Той се засмя. — Хората очакват да видят пречупени кръстове. Вместо това виждат въжделенията на Томас Джеферсън и Джордж Мейсън.

Бел не коментира; в помещението настъпи неловко мълчание. Затворникът поклати глава, сетне се усмихна смутено:

— За Бога, извинете ме… Понякога просто не мога да се спра… с тези смешни проповеди. Да видя малко хора, и гледайте какво става: започвам да ставам досаден.

— Хайде — подкани го надзирателят.

— Добре — отвърна затворникът.

Кимна на Сакс и Бел и тръгна по коридора. Веригите му подрънкваха. Адвокатът кимна на прокурора — двама противници, които се уважаваха, но въпреки това се пазеха един от друг — и излезе.

След малко Грейди, Бел и Сакс го последваха.

— Не ми прилича на чудовище — отбеляза полицайката. — В какво е обвинен?

— Неколцина агенти от Бюрото по алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия, работещи под прикритие, надушиха за заговора, организиран от Констабъл — обясни Грейди. — Хората му трябвало да подмамват щатската полиция в отдалечени райони на окръга с фалшиви сигнали на спешния телефон. Ако се появят чернокожи полицаи, щели да ги отвлекат, да ги съблекат и да ги линчуват. О, имало предложения и за кастрация.

Сакс, която се беше занимавала с не едно зловещо престъпление, примигна удивено:

— Сериозно?

Грейди кимна:

— И това — за начало. Изглежда, линчуването е само част от много по-голям план. Надявали са се, че ако убият достатъчно полицаи и обесените бъдат показани по телевизията, чернокожите ще се вдигнат на бунт. Това щяло да даде на белите в цялата страна шанс да вземат нещата в свои ръце и да ги избият. Надявали се латиноамериканците и азиатците да се присъединят към безредиците, за да унищожат и тях.

— През двайсет и първи век?

— Невероятно, но факт.

Бел кимна на Луис:

— Оставям го на теб. Дръж си очите отворени.

— Имай ми доверие — отвърна другият детектив.

Грейди и едрият му телохранител излязоха. Бел и Сакс взеха оръжията си от охраната. Докато минаваха по Моста на въздишките към съда, Сакс разказа на детектива за Фокусника и жертвите му.