Джефри Дивър - Невидимия

Мостът на въздишките.

Така наричаха топлата връзка между съда и мъжкия арест на Сентър Стрийт в Долен Манхатън.

Мостът на въздишките — по него бяха крачили най-знаменитите мафиоти, виновни за стотици поръчкови убийства. Бяха пристъпвали сковани от страх младежи, ударили в изблик на ярост изнасилвача на сестра си или приятелката си. Бяха се влачили замаяни хлапета, убили някой турист за няколко долара заради нетърпимия глад за поредната доза наркотик…

Амелия Сакс мина по моста на път към ареста — известен още като Гробницата по името на стария затвор, намирал се от другата страна на улицата. Идентифицира се пред охраната, предаде пистолета си (беше оставила неофициалното си оръжие, ножа, в колата) и влезе в охраняваното фоайе през автоматичната врата. Вратата се затвори с жужене зад гърба ѝ.

След няколко минути мъжът, когото бе дошла да вземе, излезе от близката стая за разпити. Строен, към четирийсетте, с оредяла кестенява коса и леко усмихнато, добродушно лице. Носеше черно яке, синя риза и дънки.

— Здравей, Амелия. Ти ли ще ме закараш у Линкълн?

— Здравей, Рол.

Детектив Роланд Бел разкопча якето си и тя хвърли поглед на колана му. Той също не носеше оръжие, но Сакс забеляза два кобура на хълбоците му. Когато работеха заедно, двамата често разговаряха за общото си хоби — стрелбата.

От стаята за разпити излязоха други двама мъже. Единият носеше костюм и ѝ бе познат — Луис Мартинес, спокоен и бдителен детектив.

Вторият беше по памучни панталони, черна риза и избелял шлифер. Чарлс Грейди. Сакс го познаваше по лице — беше заместник областен прокурор и се ползваше с голяма известност в правозащитните среди. Бе останал в прокуратурата твърде дълго — на неговата възраст повечето му колеги вече се подвизаваха на доста по-доходни поприща. „Питбул“ и „инат“ бяха две от многото определения, които му бяха лепнали. Имаше добри връзки с Рудолф Джулиани, но за разлика от бившия кмет Грейди нямаше политически амбиции. Сегашната му длъжност напълно го задоволяваше, защото му позволяваше да върши любимата си работа — а именно, както сам се изразяваше, „да тика лошите в пандиза“.

В това беше дяволски способен. Успеваемостта му бе една от най-високите в цялата история на града.

Бел беше тук за последния случай на Грейди. Щатът съдеше един четирийсет и пет годишен застрахователен агент, живеещ в малко провинциално градче. Андрю Констабъл бе известен не толкова със застрахователните си полици, колкото с военизираната си групировка „Патриотичен съюз“. Срещу него бяха повдигнати обвинения за организиране на убийства и подклаждане на омраза.

С наближаване датата на делото Грейди бе започнал да получава заплахи. Преди няколко дни беше говорил по телефона с Фред Делрей — агент на ФБР, който често работеше с Райм и Селито. Делрей работеше под прикритие по тайна антитерористична задача, но някои негови колеги бяха научили за замисляно покушение срещу Грейди. В четвъртък срещу петък кабинетът му беше разбит. Тогава прокурорът бе решил да се обърне към Роланд Бел.

Роденият в Северна Каролина детектив често разследваше убийства, понякога съвместно с Лон Селито. Освен това ръководеше Специалния отдел на Нюйоркското полицейско управление, осигуряващ и защитата на свидетели.

Както самият Бел се изразяваше, „има голяма тръпка в охраняването на хора, които други хора с удоволствие биха опаткали“.

Сега обаче Грейди имаше други телохранители, а шефовете — недоволните шефове — бяха решили да хвърлят допълнителни усилия в залавянето на Фокусника. Екипът се нуждаеше от подкрепления и Бел беше логичното решение на проблема.

— Ето що за птица е Андрю Констабъл — рече Грейди на Бел и кимна към прашния прозорец на стаята за разпити.

Сакс се приближи и погледна слабия, доста добре изглеждащ мъж с оранжев затворнически гащеризон, който седеше с наведена глава и кимаше леко.

— Такъв ли си го представяше? — попита Грейди.

— Не съвсем — отвърна Бел. — Очаквах да има по-провинциален вид. Да е по-простоват, ако ме разбираш. Този се чувства в свои води тук. Всъщност, Чарлс, бих казал, че изобщо не се мисли за виновен.

— Това е сигурно. — Грейди се намуси. — Трудно ще го осъдим. — Засмя се мрачно. — Ама нали точно за това ми плащат големите пари.

Заплатата на Грейди беше по-малка, отколкото на стажант в адвокатска кантора на Уолстрийт.

— Нещо ново за грабежа в кабинета ти? — поинтересува се Бел. — Готов ли е предварителният доклад от огледа? Искам да го видя.