Карин Слотър: Красиви момичета

— Ава Гилфорд ще е шокирана да чуе това.

— Не се шегувай. Напълно съм сериозен. — Пол се наведе толкова напред, че челото му почти докосна нейното. — Ти си любовта на живота ми, Клеър Скот. Ти си всичко за мен.

— Въпреки криминалното ми досие?

Пол я целуна. Наистина я целуна. Тя усети вкуса на уиски, намек за ментов бонбон, както и прилив на възбуда, когато пръстите на съпруга ѝ погалиха вътрешната страна на бедрото ѝ.

Спряха, за да си поемат дъх, и Клеър предложи:

— Да се прибираме у дома.

Пол допи питието си на една глътка. Хвърли няколко банкноти на бара. Ръката му не се отдръпна от гърба ѝ, докато не си тръгнаха от ресторанта. Навън студеният порив на вятъра се опита да надигне полата ѝ. Пол търкаше ръката ѝ, за да я стопли. Крачеше толкова близо до нея, че можеше да усети дъха му върху врата си.

— Къде си спряла?

— На паркинга — отвърна му тя.

— А аз на улицата. — Подаде ѝ ключовете си. — Вземи моята кола.

— Хайде да се приберем заедно.

— Ела насам. — Дръпна я в една уличка и опря гърба ѝ в стената.

Клеър отвори уста, за да го пита какво му става, ала не успя, защото той вече я целуваше. Ръката му се плъзна под полата ѝ. Тя изпъшка, но не особено звучно, понеже съпругът ѝ я бе оставил без дъх, а и наоколо не беше тъмно и безлюдно. Виждаше мъже в костюми, които минаваха покрай тях, обръщаха глави и проследяваха с очи сцената, докато не се изгубеше от погледа им. Така хората се озоваваха в интернет.

— Пол. — Клеър сложи ръката си на гърдите му и се зачуди какво се бе случило със скучния ѝ съпруг, който смяташе, че е извратено да правят секс в гостната. — Всички ни гледат.

— Ела тук. — Той я хвана за ръката и я поведе още по-навътре в уличката.

Клеър прескочи гробище от фасове, следвайки го. Уличката беше във формата на буквата „Т“ и се пресичаше с друга, на която имаше ресторанти и магазини. Не можеше да се каже, че положението на нея беше по-добро. Представи си излезли навън готвачи с цигара в уста и айфон в ръка. Но дори да нямаше зрители, съществуваха различни причини, поради които не биваше да вършат това тук.

Кой обичаше да му казват какво да прави?

Пол я притегли зад ъгъла. Клеър разполагаше с един кратък момент, за да види, че няма никой наоколо, докато гърбът ѝ не беше притиснат в друга стена. Устните на съпруга ѝ покриха нейните. Ръцете му обгърнаха дупето ѝ. Желаеше я толкова много, че и тя бе започнала да го желае. Клеър затвори очи и се остави Пол да я води. Целувките им се задълбочиха. Той дръпна надолу бельото ѝ. Тя му помогна. Потрепери, защото бе студено и опасно, но беше толкова възбудена, че вече нямаше значение.

— Клеър… — прошепна ѝ в ухото. — Кажи ми, че го искаш.

— Искам го.

— Кажи ми го пак.

— Искам го.

Без предупреждение я завъртя. Бузата ѝ се ожули в тухлената стена. Притисна я в нея. Клеър се опита да се обърне отново към него. Той изпъшка, неправилно изтълкувал движението ѝ като знак за възбуда, ала тя едва можеше да диша.

— Пол…

— Не мърдай.

Клеър разбра думите, но на мозъка ѝ му бяха необходими няколко секунди, за да асимилира факта, че те не бяха излезли от устата на съпруга ѝ.

— Обърни се.

Пол започна да се завърта.

— Не ти, задник.

Тя. Той имаше предвид нея. Клеър не можеше да се помръдне. Краката ѝ трепереха. Едва се държеше.

— Казах ти да се обърнеш, мамка ти.

Ръцете на Пол нежно се увиха около нейните. Тя се спъна, докато бавно ѝ помагаше да изпълни заповедта.

Точно зад съпруга ѝ стоеше някакъв мъж. Беше облечен в черен суичър, закопчан до дебелия му, татуиран врат. Зловеща гърмяща змия се виеше на адамовата му ябълка, зъбите ѝ очертаваха лукава усмивка.

— Горе ръцете. — Змийската уста подскочи, когато мъжът заговори.

— Не искаме неприятности. — Пол вдигна ръцете си. Тялото му беше напълно неподвижно. Клеър го погледна. Той ѝ кимна веднъж, като по този начин искаше да ѝ каже, че всичко ще е наред, макар да не беше. — Портфейлът ми е в задния джоб.

Мъжът го извади с една ръка. Клеър предполагаше, че в другата държи пистолет. Видя го в съзнанието си: черен и лъскав, опрян в гърба на Пол.

— Ето. — Съпругът ѝ свали венчалната си халка, пръстена от гимназията, часовника „Патек Филип“. Купи му го преди пет години. Инициалите му бяха от вътрешната страна.

— Клеър — гласът на Пол беше изпълнен с напрежение, — дай му портмонето си.

Тя се втренчи в съпруга си. Усещаше настоятелното туптене в сънната си артерия. Онзи бе опрял пистолет в гърба му. Обираха ги. Случваше се в момента. Наистина. В истинския живот. Погледна надолу към ръката си, това като че ли ѝ отне цяла вечност, защото беше шокирана и ужасена и не знаеше какво да стори. Пръстите ѝ все още стискаха ключовете на Пол. През цялото време бяха в ръката ѝ. Как щеше да прави секс с него, ако държеше ключовете му?