Джефри Дивър - Картбланш

Бонд се замисли за Франшоек и Фелисити Уилинг.

Какъв ли щеше да бъде дневният ѝ ред в събота? Смяташе ли да разкаже на безпощадния наемник Джийн Терон за кариерата си на брокер на глада и да се опита да го завербува?

И ако тя наистина беше жената, за каквато я бе помислил отначало, спасителката на Африка, щеше ли той да признае, че е оперативен агент за британското правителство?

Размислите дразнеха Джеймс Бонд. За него това беше загуба на време. Изпита облекчение, когато мобилният му телефон изжужа.

— Бил.

— Ето какво е общото положение, Джеймс — каза Танър. — Войските в страните около Източен Судан вече не са в бойна готовност. Хартум разпространи изявление, че Западът отново „се намесва в демократичния процес на суверенна държава в опит да наложи феодализъм в региона“.

— Феодализъм? — усмихна се Бонд.

— Подозирам, че авторът е искал да каже „империализъм“, но се е объркал. Не разбирам защо Хартум не използва Гугъл, за да намери някой свестен журналист, както правят всички останали.

— Ами китайците? Те са лишени от големи количества петрол с отстъпка.

— Едва ли са в положение да се оплакват, тъй като са отчасти виновни за нещо, което щеше да бъде една много неприятна война. Но регионалното правителство на Източния алианс е на седмото небе. Губернаторът им подшушнал на нашия министър-председател, че ще гласуват да се отделят от Хартум догодина и ще проведат демократични избори. Искат дългосрочни икономически връзки с нас и Америка.

— И те имат много петрол.

— Гейзери, Джеймс. Почти всичката храна, която Фелисити Уилинг е смятала да раздаде, пътува обратно за Кейптаун. Световната програма по изхранването ще контролира разпределянето ѝ. Ще я изпратят на места, където има нуждаещи се. Съжалявам за Лам.

Той се изпречи на огневата линия, за да ни спаси. Трябва да бъде награден посмъртно.

— Ще се обадя във Воксхол Крос и ще им кажа. А сега, извинявай, Джеймс, но ми трябваш в понеделник. Нещо се пече в Малайзия. Има връзка с Токио.

— Странна комбинация.

— Да.

— Ще бъда при теб в девет сутринта.

— По-добре в десет. Ти беше много зает през седмицата.

Затвориха и Бонд имаше време само за една глътка бърбън, когато телефонът му отново започна да вибрира. Той погледна екрана и отговори на третото позвъняване.

— Фили.

— Джеймс, прочетох сигналите. Боже мой, добре ли си?

— Да. Денят беше труден, но изглежда оправихме всичко.

— Ти си майстор на омаловажаването. Е, оказа се, че „Геена“ и Инцидент 20 са две различни неща, а? Никога не би ми хрумнало. Как надуши това?

— Чрез аналитични взаимни зависимости, разбира се. Трябва да разсъждаваме триизмерно — сериозно отговори Бонд.

— Будалкаш ме, нали, Джеймс? — след кратко мълчание попита Фили Мейдънстоун.

— Предполагам.

Тя се засмя.

— А сега, сигурна съм, че си капнал от умора и се нуждаеш от почивка, но открих още едно парче от загадката „Стоманен патрон“. Ако те интересува.

Успокой се — помисли си той.

Но не можа. Предател ли беше баща му или не?

— Научих самоличността на къртицата на КГБ в МИ6, онзи, който е бил убит.

— Разбирам. — Бонд си пое бавно дъх. — Кой е бил?

— Чакай малко… Къде оставих листчето? Тук беше.

Агония. Бонд се помъчи да запази спокойствие.

— Аха, ето го — каза Фили. — Името му под прикритие е било Робърт Уидърспун. Завербуван е от КГБ, докато е учил в Кеймбридж. През 1988 година е бил блъснат под влак в метрото на Пикадили Съркъс от агент на КГБ, участник в активното мероприятие.

Бонд затвори очи. Андрю Бонд не беше учил в Кеймбридж и двамата със съпругата му бяха загинали през 1990 година в планина във франция. Баща му не беше предател. Нито шпионин.

— Но открих, че и друг агент на свободна практика на МИ6 е бил убит в рамките на „Стоманен патрон“ продължи Фили. — Не е бил двоен агент, напротив, очевидно са го смятали за изключителен. Работил е в контраразузнаването и е издирвал къртици в МИ6.

Бонд завъртя думите ѝ в съзнанието си като бърбъна в чашата си.

— Знаеш ли нещо за смъртта му? — попита той.

— Пазят я в тайна, но знам, че е бил убит през 1990 година някъде във франция или Италия. Било е замаскирано като нещастен случай и на местопроизшествието е бил оставен стоманен патрон за предупреждение на другите агенти.

Устните на Бонд се разтеглиха в иронична усмивка. Оказваше се, че в крал на краищата баща му е бил шпионин, макар и не и предател, поне на родината си. Но беше ли предал семейството и сина си? Не беше ли Андрю Бонд безразсъдно смел, за да взима малкия си син на среща с вражеските агенти, които се опитваше да измами?