Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 1

Да избягам или да остана?

По дяволите, те може да разпознаят колата ми. Щеше да изглежда по-подозрително, ако избяга.

Ще си измисля някаква история. Съпругът ми се обади и ме помоли да го взема с колата.

Съпругът ми искаше да се срещнем тук…

Случайно видях колата на съпруга ми…

Ченгетата почукаха на вратата на стая 103 и тъй като не последва никакъв отговор, хилавият мъж с бялата риза отключи вратата. Той се отдръпна, когато ченгетата с извадено оръжие нахлуха вътре.

Единият излезе навън и каза нещо на служителите от линейката. Полицаите бавно влязоха в стаята. Ако това беше стаята на Стан и ако Стан беше вътре, Каролин предположи, че е мъртъв.

Но какво се беше случило? Какво…

По стъклото на колата се чу почукване. Тя изпищя и се обърна. До нея стоеше едро ченге и Каролин го зяпна с отворена уста.

— Госпожо, бихте ли преместили колата си? — любезно попита набитото късоподстригано ченге.

— Аз… Гумата… Спукана е.

— Проблем ли има, госпожо?

— Не. Няма проблем. Аз само… Само дето ми се спука гумата.

— Може ли да видя шофьорската ви книжка и регистрационния талон, моля?

— Защо?

— Ако обичате, книжката и талона.

— Да, разбира се — каза тя, гледайки втренчено полицая, значката и предавателя му, но не помръдна.

Изминаха няколко секунди.

— Веднага!

— Аз…

— Госпожо, държите се странно. Ако обичате, излезте от автомобила.

— Да, полицай, веднага… — Тя се усмихна и се наведе към него, притискайки ръце към тялото си. Но щом хвърли поглед към озадачената му физиономия, осъзна, че привличащата вниманието вдлъбнатина между гърдите ѝ беше скрита от консервативната ѝ синя блуза.

Излезе от колата и му подаде документите си.

— Пила ли сте?

— Не, полицай. Е, изпих една бира преди няколко часа. Тоест, две.

— Ясно.

След това Каролин погледна към задната гума и се намръщи. Сякаш някой беше поставил капан под гумата — парче дърво с няколко пирона, забити в него.

Ченгето забеляза погледа ѝ.

— Проклети дечурлига! Понякога си правят такива шеги. Мислят си, че е много забавно. Това ли е настоящият ви адрес? — каза той, като кимна към шофьорската ѝ книжка.

— Да — каза тя разсеяно. Очите ѝ бяха отправени към хотелската стая. Бяха дошли още полицейски коли, вече бяха десетина и сигналните им буркани светеха тревожно в червено и синьо. Двама костюмирани мъже със значки около вратовете — единият с буйна коса, а другият плешив, пристигнаха и влязоха в стая 103.

Ченгето отиде до задната част на лексуса, за да провери регистрационния номер на колата. Изглеждаше спокоен и разумен. Каролин започна да се успокоява.

Ще я пусне да си върви, разбира се, че ще я пусне. Всичко ще бъде наред. Просто запази спокойствие. Те изобщо няма да се досетят за нищо.

В този момент предавателят на късоподстриганото ченге изпука.

— Двойно убийство в хотел „Херитидж“. Жертвите са Лорета Сампълс, бяла жена, трийсет и две годишна и Стаили Сиарели, бял мъж, трийсет и девет годишен.

— Какво? — смаяно каза ченгето, като вдигна очи от шофьорската книжка в ръцете си.

— О, Господи — успя да каже Каролин Сиарели.

— Детектив! — извика пътният полицай на плешивия мъж със значката около врата. — Мисля, че е по-добре да дойдете насам.

Пет минути по-късно тя седеше на задната седалка на патрулката, където я бяха помолили да остане, докато приключи всичко, но поне не ѝ бяха сложили белезници.

Един млад полицай отиде тичешком при детективите. Държеше голяма пластмасова торба, в която беше пистолетът, който Лорънс очевидно беше изпуснал по време на бягството си.

— Какво имаме тук? — попита единият детектив.

— Вероятно оръжието на убийството — каза младият полицай някак твърде настойчиво. Думите му бяха посрещнати с насмешка от обиграните детективи Мът и Джеф.

— Да видим — каза оплешивяващият детектив. — Ей, Чарли, имаме ли латентни отпечатъци?

Един полицай с латексови ръкавици отиде при тях. Носеше кутия с прикрепена към нея пръчица, която приличаше на малка неонова лампа. Полицаят освети оръжието със зеленикава светлина, като внимателно го разглеждаше.

— Не, никакви следи.

Слава Богу, Лорънс беше заличил отпечатъците.

— Тук обаче има нещо — продължи Чарли, като извади лупа. — Прилича на парченце синя материя, която се е закачила за предпазителя. — Той внимателно го разгледа. — Да, със сигурност е от хартиена носна кърпичка.

О, Господи, не…

Тя погледна назад и видя, че късоподстриганото ченге отиде до лексуса, взе нещо и се върна.