Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 1

— Да.

Тя се усмихна и отпусна гърди върху тялото му.

— Крадец на коли, например? Или нападател?

— Разбира се — очите му се отместиха към бензиностанцията и той кимна. — Онова хлапе, например, пистолетът му е у нас…

Стан имаше няколко пистолета. Каролин си спомни формулярите, които съпругът ѝ трябваше да попълва, за да ги купи. Знаеше, че оръжейните магазини водеха обширна документация за притежаване на оръжие. Отбеляза този факт.

— Може пистолетът да е краден, може да не е негов — каза Лорънс.

— Отпечатъците му са останали върху пистолета.

— Трябва да ги заличим. Пипала си пистолета, не помниш ли? — но после се засмя.

— Какво?

— Дори да почистим пистолета, върху куршумите си остават неговите отпечатъци.

Тя зарови лице във врата му.

— Но — продължи Лорънс — той е просто крадец на коли. Наистина ли искаш да стовариш върху него обвинение в убийство?

— Той щеше да ме изнасили — подчерта тя. — Може би дори да ме убие. Погледни от този ъгъл: ще направим добро, като го пратим в затвора, преди да е наранил някого.

— Сто хиляди? — Лорънс се втренчи в тавана. — Нали се сещаш за всичките социални работници и съветници… в затвора имам предвид. Ще питат какви ли не смахнати неща. Какво ме е подтикнало към противообществени прояви? Към какво е бил насочен гневът ми? Дали съм имал тежко детство? — той се изсмя. — Не им допаднаха отговорите ми. Казах им, че мога да изкарвам по пет хиляди на ден само като чупя ръцете на разни жалки кретени. Кой, по дяволите, не иска такава работа?

— Имаш шанса да натрупаш известни спестявания — тя го целуна по ухото и прошепна думите, които винаги я караха да потръпва от вълнение: — Без данъчно облагане.

Лорънс се замисли за миг.

— Трябва да го подготвим внимателно. Може да открием мотела, където мъжът ти се среща с любовницата си…

— Знам кой е. Винаги ходят на едно и също място.

— Как стават тия работи? — изсмя се той. — Бях женен десет години и никога не съм кръшкал. Тя ли си тръгва първа? Или пък той?

— Тя си тръгва първа. Той остава след нея, за да плати стаята.

— Добре и след като плати, се качва в колата. А аз съм там и го чакам.

— И го застрелваш.

Лорънс се изсмя.

— На паркинга пред мотела ли? С всичките хора наоколо? Не мисля така. Не, ще го принудя да ме закара на някое безлюдно място. И там ще го направя. Ще изглежда, че сме се сбили и съм го застрелял. После съм се паникьосал, изскочил съм от колата и съм избягал. Ще се отърва от оръжието по пътя. Ти ще ме последваш и ще ме вземеш с колата си… Кога ще го направим? Колкото по-скоро, толкова по-добре. Парите ми трябват. Имам големи разноски по линкълна.

— Стан обикновено се вижда с нея във вторник вечер и в четвъртък.

— Днес е вторник — каза той.

— Вече са в мотела.

— Добре, тогава вдругиден. Със сигурност. Планът е добър. Имаме оръжието на убийството, за което никой не може да ни уличи. Добър мотив. И изкупителна жертва.

Каролин отново се претърколи върху Лорънс и го възседна, усещайки как интересът му към нейното тяло а ла Памела Андерсън мигновено се възвръща. И си помисли: Определено имаме изкупителна жертва, Лорънс. Ти, бивш мошеник, изгонен от работа, човек с огромен мотив да ограби Стан… и да го убие с тази цел.

— Мисля, че ще се получи — каза той.

— И аз така си мисля — каза Каролин и захапа долната му устна.

Чувствени извивки…

Автомобилът леко се поклащаше напред-назад.

Беше четвъртък, поредната мрачна пролетна вечер. Каролин беше облечена с тъмносиня блуза с дълъг ръкав и плисирана пола под коляното. Няколко от сътрудниците ѝ в болницата я бяха изгледали изненадано. Днес липсваше дълбокото деколте, както и полата, опъната по бедрата ѝ, и напращелите от плътта ѝ копчета. Косата ѝ беше опъната назад в семпла опашка, без никакъв лак за коса. Беше решила, че след анонимното си обаждане в полицията, с което съобщи, че някакъв мъж стрелял по друг в зелен кадилак, трябва да стигне колкото се може по-бързо до дома си и да се приготви да бъде целомъдрена невинна вдовица. Едва ли би имала време да си сменя костюма.

Осъзна, че се намира в особено състояние: беше почти възбудена. Плавното плъзгане на автомобила, хладният въздух върху кожата ѝ. И, не можеше да отрече, че беше възбудена от мисълта за Стан, който агонизира.

По същия начин ѝ действаше и мисълта, че ще се докопа до парите му. Той беше такъв скъперник. Дори отказа да ѝ купи проклетия лексус. Наложи се да го вземе на изплащане.