Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 1

Мисълта за Лорънс също я възбуждаше.

Такъв страхотен любовник беше той.

И още по-добра изкупителна жертва.

Много кофти, Дари.

Въпреки всичко, нямаше да е лесно. Не можеше да извика ченгетата от телефона в колата, разбира се, защото щеше да остави запис от разговора. Затова реши сама да избере мястото на нападението. На Дари щеше да му се стори разумно — все пак тя беше местна, той нямаше как да познава района. Щеше да му предложи да закара Стан до Кардифските водопади. Там шосето се спускаше в стръмна долина. Само на километър и половина нагоре по шосето се намираше магазин, пред който имаше два телефона.

Щеше да ги последва и след като Дари убиеше Стан и тръгнеше за срещата с нея, тя щеше да се промъкне от колата си и да спука задната гума на кадилака на Стан с кухненския нож, който беше в чантичката ѝ (тази сутрин беше изпуснала въздуха от резервната гума). След това щеше да зареже Стан и да отпраши към магазина, да се обади на ченгетата и да натисне газта към дома си. Лорънс щеше да бъде в капан в долината. Би му отнело четиридесет минути да се измъкне пеша, а ченгетата щяха да пристигнат там само за няколко минути.

Идеално.

Мислите ѝ отново се понесоха към хотел „Херитидж“, където в този момент беше съпругът ѝ.

Представи си ги заедно в леглото.

Представи си любовницата му Лорета Сампълс… Лори… жена, в която нямаше нищо забележително. Руса, отегчително хубавичка. Когато Каролин ги беше проследила в търговския център, Лори носеше нелепа черна шапка с широка периферия и вървеше близо до Стан, чийто лакът направо беше забит в гръдния ѝ кош. Двамата едва не се бяха сблъскали с вещаещата смърт съпруга. О, Каролин изпита страхотно удоволствие от този малък скандал.

Ло-ри…

Какво ли правеха точно сега, зачуди се Каролин и сграбчи толкова силно волана на лексуса, че пръстите ѝ се сгърчиха от болка. Дали не пиеха вино? Дали той целуваше стъпалата на краката ѝ? Дали лежеше върху нея и прибираше прораслата си кафява коса зад ушите си?

Тогава се появи мотелът, който Лорънс използваше и тя рязко заби спирачки. Каролин пое бавно наоколо, както се бяха разбрали и той се показа иззад група храсти. Качи се в движение в колата.

— Давай — каза той.

Тя отпраши обратно по същия път.

Очакваше, че ще бъде облечен, ами да, като убиец. Като командос, може би. Поне с черен пуловер и дънки или нещо подобно. Но той беше облечен просто с един от деловите си костюми под претенциозния тренчкот. Десенът на вратовръзката му беше на мънички жълти рибки. Грозно и безвкусно. Поради някаква причина това я накара да се упокои, че ще го предаде на полицията.

— Сигурна ли си, че е в хотела?

— Обади се и каза, че ще закъснее за вечеря. Имал среща с Бил Матиесон.

— А ако наистина е така?

— Не, освен ако срещата им е в Лондон, където е Бил тази седмица. Според секретарката му.

Лорънс горчиво се изсмя.

— Щом ще лъжеш, измисли си добра лъжа — каза той. После погледна часовника на ръката си. — Какво знаеш за любовницата му?

При тези думи Каролин се разтърси от гореща вълна от ревност.

— Има малки цици и не е зле да си направи пластична операция на носа.

— И тя ли е омъжена?

— Да. Тя е точно като Стан. Богата кучка. Наследила парите на татенцето си и вече си мисли, че всичко може да ѝ се размине. Направо са си един за друг.

— Добре, да се надяваме, че тя ще си тръгне първа. Свидетелите не са желани — каза той и си сложи тесни работни ръкавици от памук.

— Не използваш ли гумени ръкавици?

— Не — каза той. — Памучните са по-добри. Не оставят отпечатъци отвътре. И не може да те разкрият по ръкавиците.

— О — каза тя, предполагайки, че Лорънс Андърсън Смит или Мъжът с линкълна, или Любовникът, доста си го е бивало по събирането на неизплатени дългове.

Той отвори жабката и извади пистолета. Каролин бегло го погледна. Всички оръжия ѝ изглеждаха напълно еднакви. Черни и опасни.

Отвори го и Каролин видя, че в шестте отделения има шест куршума.

— Почисти ли го? — попита Лорънс.

— Не — каза тя. — Не знам как.

— Просто… го почистваш — изсмя се той, извади хартиена кърпичка от кутията на таблото и внимателно почисти металната повърхност. — Така — каза той. — Готово.

Насреща им беше хотелът. Осветените в червено надписи „Свободни стаи“ пулсираха вяло. Долнопробно местенце. (Каролин подчерта, че нейните любовници я водеха в прилични хотели, където се предлага и закуска. Или поне в „Хаят“.)

Паркира на улицата с изглед към паркинга. Кадилакът на Стан беше там. Зачуди се коя ли беше колата на Лори.